След десетилетия на образцова работа по запазване на спомените за нацисткото минало Германия си задава въпроса как да преподава политиката на разкаяние на младото поколение в момент, когато оцелелите от нацизма изчезват и крайната десница се възражда, пише Франс прес, цитирана от БТА.

В библиотеката на франкфуртския колеж Либих младежите се трупат около Ралф Данхайсер, който през 1940 г. е избягал в последния момент от антисемитските преследвания заедно с родителите си - за разлика от останалата част от семейството му.

"Майка ми никога не преживя убийството на родителите й и брат й. Аз също усещах голяма празнота, защото израснах без баба и дядо, без чичовци, лели и племенници", обяснява 80-годишният старец.

Емоцията сред зрителите му е видима. "Това е наистина много подробно, подобни неща не се учат в училище. В очите му се четеше какво е преживял, това са немислими неща за ученик, дете като мен", признава 15-годишният Ронан Шоле-Рикар.

Ралф Данхайсер също казва, че е впечатлен: "Те задаваха интелигентни въпроси, това вдъхва надежда".

Подобни срещи се организират в германските училища от години. Те са едно от средствата за опознаване на историята, предвид че в германските семейства мълчанието, съучастието или ентусиазма на предците им към режима на Адолф Хитлер остава тема табу.

"Важно е докато сме тук, да разкажем историите си, за да запазим спомена жив", подчертава Данхайсер.

Но как да продължи тази работа с подрастващите, докато свидетелите на епохата изчезват все по-бързо?

"Колкото повече се отдалечаваме от Холокоста, от Втората световна война, толкова по-спешно се налага да намерим нови средства за предаване на всичко това", смята Щефан Петерс, преподавател по история в колежа от 1992 г. насам.

Завой на 180 градуса

"Въпросът дали можем да запазим живо това чувство на тъга и произтичащото от него чувство на отговорност", добавя той.

Предизвикателството изглежда по-сложно, отколкото мнозина си представяха, след десетилетия на изграждане на национална идентичност, основаваща се на разкаянието, на общество, базиращо се на основните права и на политическа система, ограничаваща произвола на властта.

Защото през септември миналата година, подкрепяна от общите притеснения, дължащи се на притока на стотици хиляди бежанци, крайнодясната партия Алтернатива за Германия (АзГ) постигна исторически резултат на парламентарните избори. Тя спечели близо стотина депутати, което е първият подобен успех на крайнодясна партия от основаването на Федерална република Германия през 1949 година.

Освен ислямофобските си изявления АзГ се обяви и за хералд на германското величие, поставяйки под въпрос политиката на запазване на спомените за нацисткото минало и заявявайки, че е дошъл моментът германците да не се самоопределят чрез престъпленията от миналото.

Една от водещите фигури в АзГ Бьорн Хьоке се отличи миналата година, определяйки мемориала на Холокоста в Берлин като "паметник на срама" и поиска да се направи "завой на 180 градуса" по отношение на политиката на запазване на спомените за нацисткото минало. Според него преподаването на германската история е прекалено негативно.

Лидерът на АзГ Александер Гауланд подчерта тези искания, призовавайки германците да имат "правото да бъдат горди с постиженията на войниците ни през двете световни войни".

Курс по усъвършенстване

Друго неотдавна появило се предизвикателство е възходът на нов антисемитизъм с притока на стотици хиляди търсещи убежище, произлизащи от страни, където омразата към евреите беше подхранвана от десетилетията на израелско-палестинския конфликт.

Едно решение за налагане на културата "никога повече" минава през посещенията на местата, където са извършвани такива престъпления. Някои политици дори искат тези образователни посещения да станат задължителни.

Но тези места често се оказват пълни. "На границата на капацитета си сме, имаме повече ученически групи, отколкото можем да посрещнем и ни се налага да отказваме искания", обяснява Щефани Билиб, представителка на мемориала на концентрационния лагер Берген-Белзен.

За нея с изчезването на свидетелите отговорността се пада на всички: "Всички ние ще трябва да говорим много по-категорично" по отношение на престъпленията, извършени от поколението на прадедите на днешните тийнейджъри.

Освен това се налага да се противодейства на всички форми на отричане или омаловажаване. Двама рапъри, Фарид Бенг и Колега, както и организаторите на основните германски музикални награди "Ехо", наскоро усетиха това.

Обвинени в антисемитски или най-малкото много противоречиви изрази в рап-албум, който стана най-продавания в Германия за тази година, музикантите бяха освиркани, губейки договори, а наградите "Ехо" бяха разпуснати, след като отличиха двамата рапъри.

Заместник-председателят на Международния комитет за Аушвиц Кристоф Хойбнер покани двамата нашумели рапъри да посетят едноименния концентрационен лагер, където са били убити 1,1 милиона евреи.

"Посещението ще е нещо като курс за усъвършенстване по отношение на човечността", заяви той.