Здравото съмнение е единственият начин да не станете жертва на интернет измама и дори и да сте напълно убедени, че нещо е вярно, направете труда да го проверите още веднъж.

Това каза Георги Апостолов, координатор в Националния център за безопасен интернет по темата за интернет измамите, на които стават жертва възрастните хора, и за случая с фалшивия профил „Александър Николов“, предаде Агенция Фокус.

„Просто нещата са такива – виждам профил, който ми вдъхва някакво доверие, и виждам, че от моите приятели някои са приятели на този профил и приключвам. И оттук нататък аз съм си създал в главата фиктивен образ на някакъв човек, придържам се към него и не ми идва на ум все пак да проверя някои парчета от информацията. А това вече е абсолютно хващане в капана“, каза още той и обясни, че интернет дава безкрайно лесни възможности за проверка.

„Препоръчително е, когато имаме нов онлайн приятел, да проверим малко по-внимателно информацията и данните, които той дава за себе си, тръгвайки от профилна снимка. Ако измамените бяха си направили труда да потърсят по профилната снимка, за да видят, че тя не отговаря на Александър Николов, след това да направят проверка по email адрес, какъвто има достъпен, и да видят, че информацията доста се разминава, това щеше да ги накара да подходят по-предпазливо“, уточни Апостолов.

По думите му все по-често се наблюдава т.нар. онлайн ефект. „Знаете, че все повече хората комуникират, общуват с другите и дори си намират бъдещи съпрузи онлайн и това до такава степен се е вградило в ежедневието ни, че започваме да не различаваме реалния от виртуалния свят. Но тъй като във виртуалния свят ние не получаваме толкова много информация, както при директния контакт с човек, ние си създаваме образа на базата на отделни парченца информация. Това е като да сглобявате пъзел от 100 парчета, от които 15 липсват, но все пак вие можете да сглобите нещо, защото си представяте какво има на останалите парченца.

По този начин хората сглобяват образа и не се замислят, че на него му липсва много естествени неща, които в реалния контакт издават много за човека отсреща – тук говорим за мимика, за поглед, за език на тялото, за цялостно излъчване, за интонация, за тембър на гласа. Защото това са неща, които само изпечени мошеници могат да ги владеят (не че няма такива) и да предизвикат доверие. Онлайн това е много по-лесно, защото куп от тази информация не присъства, но хората си я пресъздават. Даже бих казал, че когато някой общува с непознат човек онлайн до така степен, че вече си пишат близки съобщения и си разказват истории, вероятно те могат дори и да чуят гласа на този човек, който са си въобразили в главата“, каза още той.

Апостолов посочи, че през последните дни е излязла тревожна статистика, която сочи, че българското население е на 30-о място по дигитално-медийна грамотност. „Това е нещо, за което ние бием тревога отдавна. Получава се така, че в развиващата се все по-дигитално епоха ние имаме все по-неграмотни поколения“, обясни той.