Броени дни ни делят от това да разберем дали партиите ще успеят сформират правителство, или „наесен с песен“ отново ще избираме парламент

Ситуацията е сложна – големите партии ГЕРБ, БПС и БСП са в немилост заради участието им в различни етапи в управлението на страната. Новите партии в парламента пък нямат необходимото мнозинство и достатъчно допирни точки, за да сформират стабилно правителство. Залогът за тях е висок, защото хем трябва да докажат, че имат намерение да „изчегъртат“ стария модел на управление, хем трябва да покажат на своите избиратели, че не са готови на безпринципни договорки, за да влязат във властта, пише Topnovini.

В стремежа да се покажат като „по-по-най“ пред своите избиратели (защото изборите пак чукат на вратата ) партиите чертаят граници, поставят ултиматуми, сочат се с пръст и размахват обвинения. На този фон не е чудно, че преговорите за нов кабинет забуксуваха и вече клонят към провал.

На фона на резервите, с които партиите влизат в преговорите помежду си, президентът се отличава като единственият, който настоява за диалог, отговорно поведение и сформиране на правителство. Високият рейтинг на служебното правителство е голям плюс за Румен Радев. И ако както казва Борисов, чрез него държавният глава има „еднолична власт“, тогава защо той толкова иска редовен, а не служебен кабинет?

Краткият отговор на този въпрос е „защото не иска избори 2 в 1“, но нека да караме подред.

Служебният кабинет се ползва с доверие от българските граждани, но в основата на това стоят разкритията за злоупотребите на предишната власт. Т.е. положителният имидж се дължи не толкова на постижения, колкото на разочарованието и разкритията за управлението на ГЕРБ. При двумесечен хоризонт на управление, това трупа точки на Радев, но ако кабинетът управлява половин година, ще се очакват и собствени резултати и тук ситуацията може да се промени за държавния глава, особено с идващата нова вълна на Covid-19 и всички последици от това.

По-дългият период на управление повишава риска от грешки. И ако сега н преден план излизат успехите на „момчетата от Харвард“ и озъбения Рашков, то по-сериозното вглеждане може да покаже и някои не до там положителни решения и назначения.

Освен това не е ясно какво ще бъде отношението на партиите към работата на служебния кабинет. На последните избори политическите формации бяха изградили цялата си кампания на принципа – да изхвърлим старата власт и да донесем промяна. Но при два неуспешни опита да се разберат помежду си, „да сразим големият лош Бойко“ вече няма да е достатъчен стимул за подкрепа. Не е изключено при следваща кампания, да има персонални атаки срещу отделни министри или целия кабинет, на каквито вече сме свидетели. А това бие директно по имиджа на президента.

Основната причина обаче Радев да не иска избори 2 в 1, е че той ще е големият губещ в тази ситуация. При действащо редовно правителство на новите партии и служебен кабинет с добър имидж зад гърба си президентът можеше спокойно да се надява на подкрепа не само от БСП, но и от други политически формации.

При избори 2 в 1 обаче това няма как да се случи, защото въпрос на чест и имидж за всяка партия е да издигне свой кандидат. Така Радев ще остане по-скоро кандидатът на БСП и ще се състезава с кандидатите на другите нови партии. И тъй като президентския и парламентарния вот вероятно ще се прелеят един в друг, лесно може да предположим, че вместо да спечели подкрепа, той ще изгуби гласове, тъй като подкрепата за левицата плавно се стопява.

При избори 2 в 1 от сега е ясно, че парламентарния вот ще вземе превес над президентския, което е в ущърб за Радев, който не е партийна кандидатура. При липсата на политически дебати, дори и като действащ държавен глава гласът му лесно може да бъде заглушен от целия поток политически изказвания.

Управление в криза – така изглежда вариантът за Румен Радев, ако партиите не се споразумеят и не излъчат правителство. Това със сигурност не е най-добрият вариант за държавния глава, особено на прага на избори за втори мандат. Вместо здрава, основата под краката му става все по-нестабилна, а шансовете за успех – неясен. Основният проблем е, че при избори 2 в 1 вместо сам да ръководи кампанията си за втори мандат, той ще стане заложник на политическата битка между политическите формации в третия им опит да намерят място в парламента.