Аз не съм ментор или пък някакво морално гуру, аз просто казвам тези неща от опит. Предателства, разочарования - нали на всички ви се е случвало? Всъщност, това е животът, нали?

А липсата на морал е нещо гадно, нещо разрушително. Кой иска да го лъжат - хайде, замислете се. Не искате, нали? И най-големият лъжец на света не иска да бъде лъган. И най-големият подлец не иска с него да постъпват подло.

Тогава, защо ние, българите, непрекъснато си избираме адски неморални политици? Най-вероятно сме мазохисти и ни харесва да си избираме хора, които ни лъжат, които не си държат на думата, които не си изпълняват обещанията, които постъпват подло.

Всеки може да има собствено мнение по въпроса, но не може да има собствени факти. Затова, ето ви малко факти:

Факт номер едно: Преди няколко дни евродепутатът Ангел Джамбазки, титулуващ се като български патриот, беше хванат да шофира “патриотично” с над 1 промила алкохол. Единственият възможен морален акт от негова страна беше веднага да си подаде оставката. Но той се покри. Сигурно е махнал патриотично с ръка и си е казал: “Айде, бе, нали никой не е умрял?!”

Между другото, същият този Ангел Джамбазки, в дебат преди последните кметски избори в София, заявява следното: “…Каквито и пътища да се правят, светофари и кръстовища, когато имате неправоспособен, неграмотен, необразован, ПИЯН, надрусан водач, ще имате и жертви на пътя.”

Думите му са факт, но оставката му - не.

Ще ви дам само един пример - естонският министър Яак Ааб и шведската министърка Аида Хаджиалич бяха хванати да шофират с под 0,30 промила алкохол и веднага подадоха оставки. Но това не е в България, това е в Естония и в Швеция - там политиците имат “извратено” чувство за морал.

Факт номер две: Миналата година Валери Симеонов, един друг политик, титулуващ се като български патриот, нарече протестиращите майки “кресливи жени”, а децата им с увреждания - “уж болни деца”. След такова изказване, Валери Симеонов завинаги трябваше да напусне политиката. Една година по-късно тези негови думи са сякаш забравени, защото Валери Симеонов в момента е заместник-председател на най-висшата държавна институция у нас - българския Парламент.

Всъщност, Валери Симеонов трябваше да напусне политиката още преди две години и половина. Тогава пред вестник “Сега” Валери Симеонов сподели, че през седемдесетте години е ходил в концлагера Бухенвалд. “Като се замисля, кой знае какви майтапчийски снимки сме си правили там” - майтапи се Симеонов.

След 4 месеца ще се навършат 77 години от спасяването на българските евреи. Как е възможно преди 77 години всички политически партии, всички българи, патриархът, царят да се изправят заедно и да не позволят да бъдат депортирани и избити българските евреи, а сега във властта да има подобни майтапчии като Валери Симеонов?!

Моралът на българските политици преди 77 години няма нищо общо с морала на сегашните политици. Това казват фактите.

Факт номер 3: През 2010 г. един записан телефонен разговор показа как един министър-председател със служебното си положение пази производител на нелегален алкохол. “В неговата фабрика (на производителя) влезнАли митничари ли са, полицаи ли са, събират телефони, правят некаква акция там… (…) Хайде, прибирай ги оттам, нали поехме ангажимент да… (…) Като съм обещал, че няма да го закачам - няма да го закачам” - това казва този министър-председател в телефонния си разговор с шефа на Агенция “Митници”. След такъв скандал - ако има морал, този министър-председател никога вече не трябва да си помисля да бъде политик, камо ли министър-председател. Но, уви, той си е министър-председател и 9 години по-късно. Защото той е Бойко Борисов. Той е над морала.

Това са само една хилядна от примерите за липса на морал у българските политици. Вземете “Апаратментгейт”, например - колко замесени политици в скандала напуснаха завинаги политическия живот? Колко души предприеха този морален акт? Всъщност, напускайки политиката след “Апаратаментгейт”, Цецка Цачева май се оказа единственият истински мъж.

И сега си отговорете - мазохисти ли сме или не сме?

Слави Трифонов