България не е Румъния и има две основни разлики.

В Румъния има осъзнато гражданско общество реагиращо на опитите на политическата мафия да превземе държавата. Гражданите са осъзнали силата си. Това е най-важното.

В България има наченки на гражданско общество, изразяващи се в опити на отделни хора, или организации да се противопоставят на мафията на фона на масова апатия. В огромната си част обществото е превърнато в стадо за доене, стригане и дране. Стадо без инстинкти, мечти и стремежи. И именно стадото напада и смачква всеки, който се опита да се опълчи на господарите им. Корупцията е превърната в стил на управление, а мафията владее всички власти и институции.

В Румъния има поне две институции, които са спечелили доверието на обществото и заедно с гражданите водят битката за справедливост – Президент и антикорупционната прокуратура.

В България прокуратурата е олицетворение на мафиотизираната държава. Няма нито една институция, която да подкрепи гражданите в битката им срещу мафията и корупцията.

Няма как да си внесем граждани от Румъния, затова остава да си ги отгледаме тук. Има само един начин за това – личен пример, преодоляване на страха и събиране на непримиримите. И сблъсък с мафията на площадите. Друг начин няма. И това е само началото. От нас зависи, сами сме и това е добре, защото не може да чакаме на някой друг да се пребори за свободата ни. Свободата не може да ни бъде дадена даром, сами трябва да се преборим за нея и да я браним всеки ден. БОЕЦ водим тази битка.

Миналата година БОЕЦ бяхме единствената организация, която отиде на място в Румъния и подкрепихме румънците в справедливите им протести срещу корупцията.

БОЕЦ