Ходил съм над 100 пъти в Румъния, имам роднини и приятели.

Едната ми баба е учила в Букурещ. Другият ми дядо, когото не познавам, също. Изобщо се чувствам свързан с този измъчен народ. От няколко дни усещам един патос сред умните и красивите: “И румънците ни изпревариха. Кога ще ги стигнем?!”, по повод на онзиденшните вълнения в центъра на Букурещ. Заявявам, че няма да ги стигнем, и това е добре, защото румънците от десетилетия живеят много по-зле от българите и у тях има натрупан много гняв, пише Борислав Зюмбюле в 24 часа .

Почвам първо с корупцията. Те имат две думи за корупция - мита и спага. Първата обозначава едрата, структурна корупция - това са обществени поръчки, приватизация, концесии. Изобщо разпределението на националното богатство, което остана в ръцете на бившата номенклатура и бившите репресивни органи на диктатора Николае Чаушеску. Тя дразни и гневи румънците, защото те много страдаха - буквално гладуваха. Помня как през осемдесетте баба ми носеше за подарък на близките си банални замразени пилета - нещо, което те не бяха виждали от 1976 г. - последната, преди Чаушеску да поеме курса за изплащане на националните задължения със собствени сили. Бяха ужасни времена, каквито българският народ не е преживявал. Нямаше дори цигари.

Другата дума за корупция е спага. Тя описва дребната, битова корупция. Плащането на разни чиновници за всичко. Там буквално всеки очаква рушвет. Тази корупция не дразни толкова румънците, защото се смята, че тя им помага да живеят. Сигурно много българи могат да разказват за преживяванията си с катаджии, но също така съм сигурен, че ако попаднат в ситуация, подобна на румънската, изобщо няма да им хареса. Представете си, че цялата администрация е завзета от клонинги на Десислава Иванчева и нищо, ама абсолютно нищо не се движи без съответната стимулация, и даже напротив, нарочно се прави във ваш ущърб, за да се сетите сам.

Сегашният букурещки протест напомня на хибрид между януарските в София от 1997-а и тези от 2013-а. Главният мотив е запазването на прозападната ориентация на страната, както беше у нас през 1997 г., и сваляне на комунистическото правителство. Антикорупционният патос, разбира се, е важен, но той е повече в аспекта антимита. Борба с номенклатурата, която продължава да владее Румъния почти 30 години след разстрела на Чаушеску и жена му. Иначе другата корупция - спага, е хоросанът на румънското общество. Тя боде очите на чужденците, но всъщност румънците нямат нищо против подобни дребни рушвети. Затова се вълнуват толкова от свалянето на шефката на антикорупционния орган Лаура Кьовеши и от това, че Ливиу Драгня, лидерът на социалистите, не е в затвора, макар да има присъда, а е председател на парламента. Той е с две присъди и поради тази причина не е премиер, но е силният човек в изпълнителната власт на Румъния.

Изобщо паралелите на румънските протести в български контекст са прибързани и необмислени. Двете държави и народи си приличаме, но все пак сме доста различни. В Румъния от десетилетия се живее по-зле. Вероятно сте виждали румънски туристи по морето. Те пътуват към България, защото им харесва не толкова природата, а защото им изглежда доста по-цивилизовано. И наистина са по-напред в корупцията. У нас тя изглежда аматьорска.

Трябва да се признае, че у нас възникна бизнес извън червените куфарчета и седесарските приватизатори. Може да е дребен, потискан, но го има и той дава някаква устойчивост на милата ни татковина, което изпълва с патриотизъм, а не хорото в рилското езеро Бъбрека. Което е безобразна тъпотия, разбира се, но и там румънците ни водят. На техния аналог на Седемте езера е построен пътят Трансфъгъраш и има хотел вътре в едно циркусно езеро - Балея, на 2034 метра надморска височина.