За пореден път оставаме поразени от прелестите, които природата е създала по нашите земи. Без съмнение Чудните мостове са едно от най-красивите природни творения, които някога сте виждали.

Тези скални феномени са се сгушили в полите на особено очарователна местност, която притежава завидно спокойствие и тишина и всички цветове на дъгата. Навсякъде се реят гъсти и вековни иглолистни гори, високи и ниски била, нереални пейзажи и истинска хармония. 

Чудните мостове са скален феномен, известен също с името Скалните мостове. Разположени са в карстовата долина на река Еркюприя в Западните Родопи, на 1450 м надморска височина, в подножието на връх Голям Персенк (2091 м).

Скалният феномен се намира на 80 км южно от Пловдив, на 35 км северозападно от Чепеларе и само на 5 км северозападно от село Забърдо.

Мостовете са обявени за природна забележителност с постановление на Министерския съвет No.4941 от 18.07.1949.

Покрай Чудните мостове преминава пешеходният път от село Орехово за село Забърдо.

В миналото мостовете са представлявали една пещера, образувала се под рушащото действие на речните води. С течение на времето части от нея се срутили, образувайки величествените мраморни мостове. Големият мост е широк около 15 м в по-широките части и дълъг почти 100 м. Състои се от три арки, като най-голямата е с височина 45 м и ширина 40 м. Малкият мост е на 200 м от големия по течението на реката - непроходим, дълъг 60 м, с обща височина 50 м, а височината на арката е 30 м. След него има и съвсем малък трети мост, който представлява панорамна  пещера, в която водите на р. Еркюприя изчезват, за да се появят пак на повърхността след 3 км.

Легенда разказва за създаването на Чудните мостове. Преди много години в землището на село Забърдо имало много пастири. Незнайно от къде се появил змей, който започнал да опустошава стадата им. Дълги години пастирите страдали от набезите на змея. Накрая те измислили как да го надхитрят. Натоварили едно магаре с прахан (сухо вещество от дървесна гъба, което служи за запалване на огън от огниво), запалили го и го изпратили срещу змея.

Змеят глътнал магарето заедно с праханта, която бавно, но сигурно се разгаряла. Обезумелият змей отчаяно се опитвал да избяга, накрая намерил малка дупка в земята. Огромното му тяло отворило пролуката. След години, когато костите на змея изгнили, останали огромните сводести мостове. Така според легендата се появявали Чудните мостове.

Двата големи моста са обезопасени и пригодени за туристически цели. Преминаването е позволено и върху, и под тях.

Възможност за нощувка предлагат хижите, намиращи се в непосредствена близост до обектите.