Красиво момиче върви по тротоара на бул. “Цариградско шосе”. Носи раница с покупки. Не чува шума наоколо, защото слуша музика от мобилния си телефон. Внезапен удар в гърба я събаря. Слаб и жилав мъж се хвърля върху нея и започва да я души.Ева успява да извика, но онзи стиска гърлото ѝ още по-силно, притиска я към земята и казва: “Не ме гледай, ма. Давай телефона, давай парите!”. Тя му дава каквото има, той обаче не е доволен и я дърпа към храстите. Ева пак извиква и я чува минувач - Александър Г.

Грабителят побягва с белия джиесем на Ева “Самсунг Галакси ЕС2”, но заплита крака в клоните и лявата му спортна обувка “Булдозер” се изхлузва, пише "24 часа".

Ева е в шок, с белези по шията и ръцете, но има късмет. Предната вечер на това място същият апаш бие студентка, ограбва я и се гаври с нея.

И двете нападения са близо до бензиностанцията на 4-и километър. След още 3 дни мъжът се нахвърля пак на момиче в същия район. Спотайва се в тъмното вечер и дебне, а лигите му текат между номер 79 и номер 90 на “Цариградско шосе”.

На 9 април обаче бдителен полицай, слушал внимателно инструктажа, го вижда да се шляе около блок 88 в кв. “Мусагеница” и бандитът е заловен.

Оказва се рецидивистът с 9 присъди Иван Алексиев, на 34 години. Той вече е минал през Бойчиновци и затворите в Бобов дол и София. От Централния излязъл през март 2015 г. след престой от 4 години и половина за грабежи и 2 блудства.

“Ужасих се. Като ме събори, почна да ме души. Сетих се за момичето, дето беше убито във Велико Търново с брадва. (Трупът на 23-годишната Вероника Здравкова е открит на 3 март в Янтра - бел.ред). Казах си: “Е, това беше.” Усещах, че се задушавам. Мислех, че няма да изляза жива”, казва първата жертва Ира Т., студентка. Красива е, със стройно тяло и дълга коса. Алексиев я напада към 1 ч на 2 април. Преди това Ира била на заведение и изпуснала последния рейс. Прибирала се пеша към “Младост 3” покрай бензиностанцията. На около 100 м от нея е нападната в гръб. Мъж я хваща здраво с двете си ръце и я дърпа в храстите към реката.

“Събори ме и ми каза: “Млъкни!”. Поиска ми парите и телефона. Искаше и обеците. Дадох му всичко. Опитах да викам, но той ме сграбчи за гушата. Стискаше ме силно, не ми стигаше въздух”, разказва студентката. Всеки път, когато опитвала да се дръпне, той я удрял по главата. В неравната схватка девойката изпада в паника и се разплаква. Алексиев ѝ казва да мълчи и да не плаче, ако иска “да си запази живота”. Тя обаче не може да спре сълзите. Пак опитва да вика за помощ и онзи побеснява. Пуска врата ѝ, разкопчава панталона си и го смъква до коленете. Клатейки се, я приканва към орален секс. Тя се гърчи, дърпа се и той я ругае: “Ти си тъпа. Боклук”.

“През цялото време бях на колене. Държеше ме за косата и ми блъскаше главата в земята”, казва на разпита Ира. Настървеният Алексиев пробва и анален секс. Накрая я бута към реката: “Ела сега.” Решил е да я завлече на другия бряг, където има дюшек. Ужасена, Ира почва да пищи.

“Казах му, ако иска да ме убива, но няма да мръдна”, разказва тя. Иван пак иска “свирка”. После предлага да запалят по цигара и опитва да завърже разговор за “трудния живот”. Връща на Ира телефона и обеците, но не и парите. Даже ѝ казва: “Как може сама да тръгнеш да се прибираш, знаеш ли какви лоши хора има?”

Хвърля си фаса, оставя вцепенената от ужас студентка и си тръгва. Ира не е на себе си, но се добира до бензиностанцията и се обажда в полицията.

Нападателят е разпознат от Ева, която, спасена от случайния минувач, на другата вечер към 22,40 ч сама отива в столичното 7-о РПУ. Запомнила е телосложението му, формата на лицето, заострената брадичка, дори с какво е облечен.

“Това е човекът, който ме нападна”, сочи тя Алексиев. В районното са взети отпечатъци и косми от главата и гърдите му за експертиза. Прибрана е и червена кутия цигари, но по нея няма годни за изследване отпечатъци. Има обаче ДНК от Алексиев.

ДНК анализ на намерената обувка “Булдозер” и на черна шапка с козирка със зелена емблема показва, че са били ползвани от Иван. Уличава го и експертиза на угарка, намерена след нападението над Ира. Открит е и мобилният телефон на Ева. От разпити на свидетели става ясно, че Иван го е дал на свой братовчед, който просел пред хотел “Радисън”. Той пък го продал. Купувачът включил телефона, полицаите го засекли и веднага му отишли “на гости”.

За първия грабеж Алексиев е обвинен на 9 април, а на 12-и Софийският градски съд нарежда да бъде оставен в ареста.

Пред психолози той разказва, че бил едно дете в семейството. Живеел в Самоков. Не познавал майка си, баща му я напуснал, докато Иван бил на 1-2 г. Бащата Янко бил строител. Отгледали го баба му и дядо му. След смъртта им Иван започнал да живее при чичо си. (Виж карето.) Учил само до 2-и клас, не знае да чете и пише. Казва: “Горе-долу мога да смятам”.

Хетеросексуален е, за първи път бил с жена на 17-18 г. Имал връзка 3-4 г., но до интимност не се стигнало. Приятелката му починала. Когато бил на 23 г., се запознал с друга. Общували 3-4 месеца, без да правят секс, и се разделили, защото влязъл в затвора.

До нападенията на “Цариградско шосе” Иван е осъждан за 6 улични грабежа и 2 блудства. Лежи 4 години и половина, понеже му приспадат арестите и кумулират (сливат) някои от присъдите.

Зад решетките се оплаква от болки в сърдечната област и затруднено дишане. Обяснява и че не може да се движи, защото има операция на рамото. Излиза от затвора на 27 март и след 5 дни подновява уличните атаки.

След нападенията над Ева и Ира набелязва друга жертва - Евелина М. Издебва я на 5 април на “Цариградско шосе” 75. Действа както в предните случаи - хваща я за гушата и души. Опипва я и задига телефона ѝ.

За седмица рецидивистът застава 2 пъти (на 19 и 26 ноември) пред Софийския градски съд, охраняван от двама полицаи. Признава се за виновен и чрез служебен адвокат иска делото да се гледа по съкратената процедура. Тя автоматично му намалява присъдата с 1/3.

“Съгласен съм да не се събират доказателства”, казва Иван и уверява, че съжалява за стореното. Жертвите му не искат го виждат. Тръпнат от мисълта, че трябва да са очи в очи с него в една зала.

“Още усещам как въздухът ми свършваше и тялото ми се отпуска. Преживях си своето. Но се притеснявам, че това, което стана с мен, може да се случи и с други”, казва Ира в началото на процеса. Пред съда тя заявява, че не желае да участва в делото като частен обвинител и граждански ищец.

“Сигурна ли сте”, пита я съдията Андрей Ангелов. “Да”, отговаря момичето, но остава да слуша на заседанието докрай. Ева я няма, заминала е в Англия, но от нейно име се явяват двама адвокати.

Прокуратурата иска най-високата присъда за грабеж и блудство. По закон тя е 15 години затвор. Мотивът на обвинението е, че престъпленията са с висока степен на обществена опасност, показват незачитане на личната свобода и половата неприкосновеност.

“Престъплението е тежко и укоримо. Моля да вземете предвид, че подсъдимият се разкайва. Той е от тези, за които държавата не полага грижи да бъдат социализирани. Не е научен да работи, не е ходил и в казармата. По-рано имаше Строителни войски и даваха на такива хора занаят”, казва служебният адвокат Иванка Пинтева.

“По една случайност не е извършил убийство”, коментира близък на една от пострадалите.

Съдът начело с Ангелов и двама заседатели признава Алексиев за виновен и го осъжда общо на 13 години и 10 месеца затвор и да плати към 5000 лв. разноски по делото.

Седмица след присъдата на Иван е наложена нова - 5 г. затвор за грабеж и блудство с Евелина М. Произнася я друг състав на съда с председател Александра Йорданова. И по това дело рецидивистът минава по-тънко заради съкратената процедура. Ако след време съдът разреши кумулация на присъдите, годините зад решетките бързо ще се стопят и Алексиев пак ще изскочи от мрака на “Цариградско шосе”.

Иван Алексиев и по-рано е нападал жени, за да им вземе парите и телефоните. На 9 август 2009 г. към 23,50 ч издебнал Кристина А. близо до блок 85 в столичния кв. “Мусагеница”. Сграбчил я за врата с дясната си ръка, а лявата опрял в гърба ѝ и заплашил: “Давай телефона. Имам нож, не говори, ако крещиш ще стане много лошо. Изключвай го веднага, защото ще те оставя на място”.

Свил телефона и изчезнал. Полицаите обаче го спипват и след процес на 3 инстанции през юни 2012 г. е осъден на 2 г. затвор. Присъдите обаче не го стряскат. Две от делата му са приключили със споразумения - през 2006 и 2009 г. - в районния съд. По едното отнася 6 месеца условно за опит за грабеж, а по другото - 1 г. затвор.

През април 2010 г. Алексиев е осъден на 2 г. условно пак за грабеж. Месец по-късно в сила влиза още една присъда за нападение на 30 октомври 2009 г. на алеята близо до метростанция “Младост”. Този път отнася 2 г. и 6 месеца затвор при строг режим. Алексиев е осъждан още 4 пъти - за 2 грабежа и 2 блудства.

“Лежал съм между 2008 и 2015 г. Сега пак съм задържан за грабеж и друго блудство. Тая вика, че съм я барал по циците, не се признавам за виновен и това е. Обвиняват ме, защото имало отпечатъци по телефона. А то едно момче го продава, а после посочват мене. Само да изляза, аз знам кой е”, казва през лятото Алексиев.

Тройна комплексна експертиза, възложена на психиатър, психолог и сексолог, показва, че Иван е с нисък интелект, но проявява съобразителност и комбинативност. Мисленето му е “умерено по темп”, а паметта му е снижена. Има нагласа за пряко удовлетворение на желанията по най-лесния и достъпен начин. Неудържим е в преследване на целите си, самостоятелен, активен и целеустремен, пишат експертите. Според сексолога при две от нападенията Иван е бил в “сексуална абстиненция - липса на полов живот”.

Преди да го задържат, Иван живеел с чичо си, тъй като баба му и дядо му починали. “В Детската педагогическа стая не съм регистриран. Викали са баща ми, но чичо ми беше полицай”, обяснява Иван. На 16 г. попаднал в детски център, защото на своя глава дошъл от Самоков в София. Баща му обаче го взел след 2 дни.

Не е имал постоянна работа. “Работил съм мазилка, изолации с чичо ми от 2002 до 2006 г.”, казва Иван. Не говори за майка си. Не обяснява защо баща му я е напуснал.