Проблем с електронните протоколи за лекарства на хронично болните

"За цената на 2 милиграма живот" – така започва разказът на един от малкото белодробно трансплантирани пациенти у нас за борбата да получи животоподдържащите си лекарства от Здравната каса, предава БНР.

Наталия Маева, която е с нов бял дроб от седем години, пита: "Защо трябва да продължаваме да живеем по този начин в хаос и некомпетентност?", след като се разкарва между лекари и чиновници в продължение на дни. И към днешна дата не знае кога ще й бъде отпуснато едно от лекарствата, след като дозировката му е променена и се налага това да бъде одобрено от комисия в здравния ни фонд.

36 часа разкарване между лекарски кабинети и гишета в столичната районна здравноосигурителна каса – това преживява Наталия Маева в началото на седмицата, докато се опитва да подаде документи за отпускане на лекарствата, поддържащи живота й на трансплантирана с бял дроб.

Първият проблем, с който се сблъсква, е въведената дигитализация – електронното изпращане на протокол до Здравната каса и електронното му връщане към личния лекар, за което обаче има гратисен период до края на юни с вариант това да се случи на хартия. Наталия занася в районната здравна каса нужните документи на хартия, но служителите не ги приемат.

Колко масов е проблемът с неуспешното изпращане на електронни документи от лекари до системата на Здравната каса – това попитахме институцията, харчеща парите от нашите здравни осигуровки. Конкретен отговор не получихме. Според информацията са дадени нужните указания на лекарите-специалисти и на лечебните заведения в хода на поетапното въвеждане на различните видове електронни протоколи, а електронната услуга не е преустановявана от 1 март.

И така, част от документите на Наталия са изпратени по електронен път, останалите са подадени на хартия, но това води до успешното издаване на протокол само за едното от двете лекарства, които са й нужни всеки ден. Другото е с увеличена дозировка. Става дума за 2 милиграма и още разкарване по кабинети и гишета.

"Не мога да възприема, че увеличаването на терапията ми с един милиграм, означава изискването на още 3 документа. Не можете да си представите колко обидно е като пациент ти да се чувстваш, че крадеш нещо едва ли не, а то ти се полага и ти трябва да продължиш да се бориш за своя живот", недоумява тя.

Освен да набави допълнителните документи, Наталия трябва да си осигури запас от лекарството, докато чака комисия в Здравната каса да одобри промяната в дозировката. Според нормативния ред срокът за произнасяне е 30 дни, като комисията разглежда документите на първото възможно заседание, за да се избегне прекъсване в лечението.

На въпрос как даден пациент може да си осигури нужните дози от лекарството, докато изчаква решението на комисията, от Здравната каса отговориха, че до получаване на информация за започване или продължаване на заявеното лечение, човек продължава терапията с лекарството, с което се е лекувал, освен ако не се появят алергични реакции.

Кой носи отговорност за това да няма прекъсване в животоподдържащата терапия на даден пациент? – друг въпрос, който зададохме на Здравната каса. Отговорът - чрез въвеждането на електронни протоколи се постига скъсяване на периода за разглеждане на документите.

"Защо изобщо на някой в НЗОК трябва да му пука за някаква трансплантирана?" – пита Наталия, която за разлика от други трима белодробно трансплантирани българи не е здравен емигрант.

"В Австрия тази процедура е сведена до обаждане до личния ти лекар с молба да бъде отпусната месечната ти терапия. Там няма този тежък режим на протоколи", обясни тя.