Денят на будителите с основание буди положителните емоции на будните българи

Поемам риска да бъда заподозрян, че приспивам читателя в Деня на будителите с критични думи за нашето съвремие, пише Иво Инджев в своя блог.

Търпяхме дълги години да ни управлява Невежеството, гордо със своето еднокнижие, незнание на чужди езици и с агресивното натрапвано българско просторечие, което ни върна във времената, когато да си прост и с такъв произход беше положителна характеристика за правене на кариера в условията еднопартийната политика. Така че си заслужаваме (само)критиката заради съучастието в съвременното  опростачване на България.

Да бъдеш наричан Винету не би трябвало да бъде обидно, освен ако това не беше изобличителен намек за инфантилността на Еднокнижния.

Къде е тук упрекът за съучастието, който обещах в началото на текста? Не върви някак той бъде свеждан до онези, които му гласуват. Не защото ( все още ) са много, а защото са безлики. Мотивите им могат да са всякакви, но едва ли са вдъхновени от Еднокнижието му.

Говоря за лицата, който виждат будител в техния Буда и не им е неудобно да му служат, макар да го превъзхождащи интелектуално и образователно. Снишават се но неговото ниво, че и под него клякат. В тази поза позволяват да ги яха и пришпорва в желаната от него посока като един Винету. По този начин показват на останалите “индианци”, че самоунижението е пътят към успеха за онези, които са готови да се лишат от достойнството си заради благини.

Благо – дарение на такива хора, надарявани с блага от техния вожд, България се закотви трайно в тинята на позорните класации в европейското състезание за по-добър живот. Един ден те ще срамуват от биографиите си, с които са доказали обратното на ироничното определение за вождизма като “много вожд и малко индианци”. Напротив, “индианците” в нашия случай са много, а вождът им е един и те не пропускат повод да препотвърдят раболепието си пред него, подлагайки гърбовете си като стреме.

Пълният текст тук.