Трябва да знаем историята си такава каквато е, а не каквато ни я натрапват по русофилски причини, които в днешно време аз вече наричам расистки

Това каза журналистът Иво Инджев по повод новото преработено и допълнено издание на книгата му "Измамата "Сан Стефано", предаде БТА.

"Отказвам да използвам думата русофили, защото за мен това са расисти. Това, което вършат в Украйна, е обикновен расизъм", допълва авторът. Според издателите от "Сиела" книгата разглежда детайлно каква е ролята на руските военни сили в Руско-турската освободителна война и какви са паралелите между русификацията на България и "денацификацията" на Украйна днес. "Измамата "Сан Стефано" разбива редица исторически и пропагандни митове, и остро критикува безкритичния прочит на историята, посочват издателите.

Защо е наложителна преоценка на представата за така наречената "вечна дружба" между България и Русия, и какво от общото минало с Русия българите никога не трябва да забравят, за съвременната българска политика и нейните решения. Връща се и назад в годините, когато е част от екипа на националната информационна агенция на България.

Г-н Инджев, защо допълнено издание "Измамата Сан Стефано“, а не изцяло нова книга?

- Първо, защото имаше голямо търсене на старото издание, и, така или иначе, имаше идея за преиздаване. Второ, аз виждам аналогия между начина, по който руската империя мами българите през 19 век - че ще ги освобождава, и измамата, че няма да напада Украйна. И в двата случая не се признава съществуването на автохтонния народ. Не се признава, че има българи, защото се говори само за православни и славяни - с абсолютно прозрачната цел да бъдат интегрирани в империята. Затова, когато говорят за българи през 19-и век, руснаците говорят само за православни и славяни. По същия начин отричат и правото на украинците в днешно време да са самостоятелен народ.

Затова ли препоръчвате на читателите да вникват в приликите, а не в разликите между България от 19. в. и украинската трагедия днес?

- Да, защото тези прилики са симптоматични. Трябва да знаем историята си такава каквато е, а не каквато ни я натрапват по русофилски причини, които в днешно време аз вече наричам расистки. Просто, отказвам да използвам думата русофили, защото за мен това са расисти. Това, което вършат в Украйна, е обикновен расизъм.

Колко наложителна е преоценка на представата ни за така наречената "вечна дружба" между България и Русия?

- Според мен е по-наложителна, откогато и да било. За съжаление, много закъсняваме. Аз говоря и пиша за тези неща от много години, но съм обект на подигравки и обиди, и дори заплахи за живота ми от страна на тези, които наричахме русофили. Но се оказах прав, когато предупреждавах, че Русия е едно голямо зло. И ми се вменяваше русофобия, а в днешно време русофобията се легитимира като термин, защото фобията означава страх. Целият свят се страхува от ядрена война, с каквато Русия заплашва света.

Вижте само какво се случва в българската вътрешна политика. Тя е изцяло в лапите на руската мечка като зависимост. От това дали ще дразним Путин или не, зависеше на косъм да падне българското правителство. Така, че се потвърди нещо, което аз говоря, да не кажа опявам, както ми се вменяваше - че разделението на българите минава по оста Изток - Запад, а не по ляво - дясно. Отношението към Русия е вододел в България. Президентът Радев, например, се присъедини към лагера на Копейкин и на Нинова. Даже в момента играе водеща роля, защото, доколкото знам от днешните новини, той отново е повторил абсолютно нелепото твърдение, че България може да бъде въвлечена във война заради половинчатото решение, което взе парламента - а то е пълен абсурд, защото, както знаем, 28 държави от НАТО даряват оръжие на Украйна и даже се състезават в това.

Неутрални държави като Швеция и Финландия даряват оръжие. Общо взето, 40 западни демократични държави подкрепят кой с каквото може, включително с оръжие, и нито една от тези държави не е въвлечена в конфликта. Защо точно за нас трябва да бъде валидно да бъдем нападнати, и то от кого - от Русия? Или може би Украйна ще ни нападне?... Толкова е абсурдно, че не знам какво повече да кажа. Очевидна нелепица е да се твърди подобно нещо.

Какво от общото минало с Русия българите никога не трябва да забравят?

- Че те идват тук с цел. Официално обявената цел е, че ще ги освобождават, а всъщност искат да ги направят свои поданици. И тези опити продължават през годините след това. Младата българска държава е подложена на непрекъснати русофилски преврати и бунтове. Русия къса отношенията си с България само седем години след руско-османската война, тоест опитва се да я постави на колене. Това не бива да се забравя, защото цялата тази руска политика в един момент се изражда до откровена окупация през 1944 г. Сталин заговорничи с Хитлер да получи България за себе си в случай, че той се присъедини към Тристранния пакт. Това става ясно от писма между Сталин и Хитлер, които са разсекретени от германците, а съветските архиви продължават да ги пазят в тайна, за да не разберем още по-гаднички неща, които са си уговаряли двамата диктатори. Те не се разбират помежду си за плячката...

Сталин е бил готов да влезе дори във военен съюз с Германия, но не се разбират, и една от причините е България. Точка втора от условията на Сталин да се присъедини към Тристранния пакт според разсекретеното писмо от германските архиви, е точно условието да получи България, с което Хитлер никак не е бил съгласен. Не искам да кажа че Хитлер е бил наш защитник, в никакъв случай. Но фактът си е факт - Хитлер изиграва решаваща роля за връщането на България на Южна Добруджа. Отново ще кажа - това не е причина да обичаме Хитлер.

Накрая, като бивш бетеанец, не мога да не Ви питам - липсва ли Ви БТА?

- Не. Отдавна нищо не ми липсва. Извинявайте, но съм откровен. Не ми липсва нито телевизията, нито БТА. Приключил съм с този вид журналистическа работа. Свободен човек съм, мога да си позволя да пиша каквото искам. Бетеанската работа е много специфична, там човек не може да пише каквото си иска, защото трябва да се съобразява с канона.

Пазя мил спомен и приятелски отношения с хората, които имах, докато бях директор. Не знам доколко е известно, но аз бях избран на общо събрание на БТА с много голямо единодушие. Явявал съм се на избори, и то не къде да е, а пред хора, които ме познават. Това е много по-трудно, отколкото да се явиш на избори от някакъв друг мащаб, където хората тепърва се запознават с теб. Хората ме познаваха в детайли - по-добре дори от моите роднини - като социален типаж. И те излъчиха свой представител да ръководи агенцията. Това никога няма да го забравя.

Същите тези хора запазиха позициите си спрямо мен, когато започнаха да ме уволняват. Тогава отново направиха подписка до президента Желев с искане да не бъда уволняван. Но това си остана глас в пустиня, защото така си беше наумило новото статукво през 1993 г. Тогава управляваше едно мафиотско правителство на "Мултигруп" и му беше поставена задачата да ме изгони от този пост. В началото се опитаха да го направят брутално, в нарушение на конституцията, тъй като възложиха на министър-председателя да ме уволни. А той няма право, защото директорът на БТА се уволнява и назначава от Народното събрание. В резултат на това, аз тогава отказах да напусна и го осъдих този акт във върховния съд, което беше потвърдено след това и от конституционния съд. Наложи се парламентът с тогавашното мнозинство да поеме своята отговорност и да покаже, че актът е политически. Гласуваха партиите, които управляваха в този момент де факто и де юре - БСП, ДПС и отцепниците от сините, които тогава бяха наричани "сините мравки". Това е един исторически момент, който трябва да се знае от българите - че без избори беше прекроено парламентарното мнозинство през 1992 г., и това си беше един пълзящ преврат с прякото участие на службите.

*Иво Инджев е роден през 1955 г. в София, журналист, блогър и автор на девет публицистични книги. Член е на Източния екип за стратегически комуникации на Европейския съюз. Бил е кореспондент на БТА в Бейрут, а след това и директор агенцията, главен редактор на вестниците "Експрес“ и "Демокрация", създател на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) у нас, вицепрезидент на АЕЖ, избран на конгреса в Хелсинки, коментатор на радио “Свободна Европа и телевизионен водещ в Би Ти Ви. Носител е на награди на Хелзинския комитет за правозащитна дейност.

/ДД/