Доц. Александър Радулов предупреждава, че разместването е само малка част от очакваното голямо земетресение в района

Земетресението, което разтърси наскоро Истанбул, е едва една десета от силата на очаквания голям трус в региона. Това обяви доц. Александър Радулов, ръководител на секция „Геология на земетресенията" към БАН в предаването „Денят на живо" по NOVA NEWS.

„Земетресението в Истанбул стана по част от Северно-анадолския разлом. Там периодично се случват земетресения и то не малки. Цялата дължина на разломната система е над 1200 километра. За един кратък период от 1939 до 1999 година около 2/3 от този разлом се разломява при големи земетресения. Една малка част, включително и тази в Мраморно море – остава неразломена. Още през 1999 година хората в Турция са разтревожени и насочват усилията си в изучаване на този сегмент," обясни експертът.

Според доц. Радулов при последния трус разместването на тектоничната плоча е било около 4 метра, като движението е било латерално – без пропадане или издигане на земната повърхност. „Вчерашното земетресение е около 10 пъти по-малко отколкото е прогнозния трус. Разместил се е един много малък участък от повърхността," подчерта той.

Сградите, а не земетресенията, причиняват жертвите

Специалистът изтъкна, че основният проблем при земетресенията не е в природното бедствие само по себе си, а в начина на строителство. „Катастрофалността на трусовете зависи от строителството, а не от земетресенията. Би трябвало да има голямо земетресение в бъдеще," предупреди доц. Радулов.

Експертът коментира и готовността на България за справяне с подобни бедствия, като посочи, че „в дългосрочен план трябва да има контрол и проверки" на сградния фонд.

Иновативен български проект за геоложки разломи

Доц. Радулов също така разкри, че ръководи проект, изследващ Девинския разлом. Проектът е насочен към подпомагане на енергийните предприятия и проучване на възможностите за съхранение на въглероден диоксид под земята.

„Смята се, че геоложкият метод е този, който може да отведе изкуственият въглероден диоксид под земята и така да решим проблема с вредните емисии. При инжектирането на този въглерод, налягането се повишава, заедно с напрежението в пластовете. Ако има разлом, той може да натежи до края на цикъла си на натоварване," обясни експертът, като по този начин показа връзката между енергийните технологии и сеизмичната активност.