Да доближиш чиновник винаги е рисковано начинание

Чиновникът е съвършен домашен любимец. Гледа се лесно - трябва да му е пълен тумбака. Всичко е наред щом папка и ака.

Чиновникът подлежи на обучение. Важното е командите да са кратки, за да ги запомни.

Чиновникът ревностно пази територията си и влизането в нея си е на твоя отговорност. Чиновникът е добър пазач. Но той съвсем не пази теб, скъпи читателю. Пази единствено и само господаря си. А това, естествено, не си ти. Ти само плащаш за храната на чиновника.

Като казах отговорност – чиновникът не носи такава. Той носи каишка, а отговорността обикновено е замаскирана в храната му - под формата на сложни административни наредби, бюрократични условности и правни определения.

Да доближиш чиновник винаги е рисковано начинание. Понякога ти се налага. Тогава усещаш, че чиновникът не просто не харесва как миришеш. Той не те възприема за равен. От него зависи дали ще си изплашен, ухапан или разкъсан. Чиновникът е развил инстинкт, че те превъзхожда. Че е над теб в глутницата.

Но ако има нещо по-страшно от това, което прави един чиновник, е това, което той НЕ ПРАВИ. Бездействието на чиновника може да е много по-смъртоносно за теб.

В момента сме изправени пред филм на ужасите, който се излъчва на живо. Реалити. Господарите са оставили чиновниците да управляват няколко кризи, едновременно. Като не ги управляват.

Не са пионери в това. Да ви припомня какво беше казал един чиновник на Гогол, в комедията „Ревизор“: „О, колкото за лекуването, ние сме взели мерки. Човекът е просто нещо: ако трябва да умре - и така ще си умре, ако оздравее - и така ще си оздравее.“

Живеем в несмешна комедия.

За едни безчовечни чиновници.

Радослав Бимбалов