ПОКАЙТЕ СЕ!

Актьорската професия не е убежище за самодоволни надменници.

Не можем да се сърдим на хората, ако не ни харесват. Да обобщаваме и да лепим етикети. Ако някой е извършил физическо посегателство над невинен човек - нека бъде задържан и да отговаря пред закона. Но да определяме недоволните хора, като престъпници и да ги хулим, че са "безпросветна тълпа" е нелепо.

"Тълпата" също е нашата публика, не само тези, които купуват билет или влизат в салона с помощта на полиция. Как така надменно и кисело си решихме сами, че сме интелигентни и започнахме да унижаваме "тълпата"? Особено, след като години подред насърчавахме нейния лош вкус и се възползвахме от най-първичните й страсти, от най-ниските й пороци. И как, през ум не ни минава, че може да сме се оказали недостойни за театъра, който представляваме. Че уронваме престижа на професията си? Че не сме на равнището на обществените потребности, че не следваме повелите на своя свещен дълг и традициите на една древна и мъдра духовност.

Справедливият гняв от онази вечер показа, че хората имат очаквания към своите актьори. И слава Богу! Показа, че им вярват и виждат в тях духовни посланици и водачи. Това е гигантска отговорност, която лежи на плещите ви и въпросът е дали сте способни да я понесете или не се справяте с нея.

Актьорът не е пъстропера прелетна птица - той е врабче. Той не е музикант, певец, художник, танцьор, мим или клоун. Той работи със словото и езика, които са най-преките носители на духовната същност и историческата памет на нацията. Свещена материя. Дори, когато всички други артисти напуснат страната, актьорът остава с народа си и споделя неговата съдба, говори на неговия език. Той има дълг - да служи на нацията, да обслужва потребностите й и следва да е готов за това.

Днес някои позират възмутени, сякаш сцената на Народен театър е тяхно рождено право. Кое ги прави така неразривно свързани с него? Какви критерии покриха, за да са част от тази най-първа трупа? С какво заслужиха тази чест? Ами, ако утре им се наложи да я напуснат? Харесва ли им да играят с помощта на полиция? Народът не атакуваше театъра, драги колеги! Негодуваше срещу настанените вътре, които снижават величието му и подкопават духовната му осанка - без никакъв усет за болките и терзанията на своя народ. Говорите за историята на този театър, за имената на титаните, греяли в него, а не виждам у вас и капка смирение.

Някой да се запита - дали е достоен за техен наследник и продължител! Проблемът с купената, надменна и самодоволна интелигенция не е от днес. Не театърът разгневи хората, а вие, които изглежда не го заслужавате. Според вас Иван Вазов би ли посетил това представление или би застанал отвън, между хората? А може би щеше да влезе с бастуна си, да обиколи по гримьорните и да го размаха над вас? Вазов винаги е стоял редом с народа си и във вечерта на срамната ви "премиера" щеше да остане с него - отвън!

Това позорище щеше да посети Печно Славейков, барабар с клика присмехулни хулители, напливатели, претенциозни контета, продажни безродници-парвенюта и самозванци - жалки отродници на своя народ. Или мислите, че за пръв път някой опитва да плюе народа си. Мислите, че вие сте първите? Но Пенчо не е Народен поет и не е патрон на театъра. Преди премиерата на Вазовата пиеса "Двубой", същата тази тълпа - и по-многобройна, нахлула с възторга си вътре, за да иска билети и да гледа пиесата.

Патронът ви е разбирал от сатира и е пишел успешни смешни пиеси, в които щедро и остро е критикувал сънародниците си. Но същевременно толкова силно ги е обичал, че след премиерата същата тая "тълпа" го е носила на ръце до дома му - ето това е гениален сатиричен талант!

Имах честта в моя живот да работя в Къщата на Иван Вазов. Буквално "живях там". Но за две години в служение на паметта му, не видях нито един актьор от трупата ви да дойде в Музея, а той не е далеч от театъра. Не ви видях и на Паметника на Вазов, нямаше ви на гроба му, а и те не са никак отдалечени. По всичко личи, че актьори от Народния ни театър имат проблем с почитта към традицията! Помислих си го и в салона ви, когато гледах грозна пародия на Вазови стихове, в една уж празнична постановка за Рождество. Помислих си го и после, когато слушах рецитал на Вазови оди, сбутан в мрака на подземието, в клуба "Максим". Тогава разбрах, че сияйното слово на Вазов е прокудено от ярката сцена на неговия театър, а актьорите в трупата му са заети с други - по-високи и светли дела.

Тогава се примирих.

Обаче сега!

Да играете тая скверна бозица, тъкмо в датата на Сливнишката битка, на която патронът ви е най-достолепния и възвишен певец! Да се кикотите над паметта и кръвта на героите, когато пред театъра, сгушени до фонтана, хората палят свещици и свеждат глави в заупокойна молитва за жертвите от войната! Да обиждате тези хора, задето искат достойнство към подвига на дедите си!

Това, драги колеги, е низък позор!

Никаква свобода няма в "изкуство", което поругава кръвта на загиналите за свободата!

Това не е недомислица, случайност и грешка! Това е грях пред род и Родина, който зове за възмездие!

И се покайте за стореното, понеже инак позорът ви ще ви надживее!

И не бойте се - народът на Вазов е благороден, опрощаващ и мъдър.

Покажете му искрена обич, смирение, покаяние, почит и той ще ви прегърне, като свои деца, ще ви помилва, и ще ви опрости!

Бог да пази България!

Янко Лозанов, актьор / Facebook