Големите задушници са три в Църковния календар.

Задушница - дати за 2018 година :

1. Задушница пред Великия пост - Голяма задушница - 10 февруари 2018г. – известна още като Месопустна.

Тя се пада винаги в съботата преди Месни заговезни и поставя началото на Великия пост.

• Черешова задушница е 26 май 2018 година - Отбелязва се в съботата преди Петдесетница, а името й дохожда от факта, че поменът на нея обичайно се прави с череши, защото по това време на годината те тъкмо са узрели.
• Архангелова задушница е на 3 ноември 2018 година – както се разбира от името й, отбелязва се в съботата точно преди Архангеловден и е позната също като Мъжка задушница .

Освен тези три големи задушници, в много краища на България помен за мъртвите се прави и в съботите покрай други големи църковни празници като Димитровден (Димитровска задушница), Петковден (Петковденска задушница), Гергьовден, Тодоровден и други.

Всяка година датите за различните задушници се сменят, защото винаги трябва да се падат в събота. Причината за това е, че съботният ден е установен от християнската църква като денят, в който се почита паметта на мъртвите. Винаги се избира съботата, която се пада преди съответния празник.

Какво се прави на Задушница

На този ден не само се раздават подавки за „Бог да прости“, а в църквата се прави заупокойно богослужение, в което се четат молитви за починалите.

Камбаната бие за траур, а живите близки посещават гробовете на починалите, оставят цветя, преливат с вино, прекадяват го с тамян и оставят запалени свещи. Подир което раздават чинийки с храна, в които има жито за „Бог да прости починалия“.

Тези подавки се раздават на всички, дошли на гроба, а също и на други хора, дошли на гробищата, за да почетат близките си, дори и те да не са познати.

От тези подавки се носи и в църквата. Изборът на обреди на Задушница не е случаен. Свещта символизира вярата в Иисус Христос, а пламъкът й е символ на безсмъртната душа на човека, която остава да живее и след кончината на тленното му тяло.

Тамянът е знак на молитвата към Бог и нейната чистота, а цветята представят добродетелите на мъртвия.

От край време се знае, че каденето с тамян прогонва злото, поради това се вярва, че колкото по-голям пушек излиза от кандилото, толкова по-далеч ще стоят злите сили.

Освен това по време на всяка Задушница се слагат общи софри, първата хапка и първата глътка вино от които се поставят на земята, за душите на мъртвите. Това е придружено с думите, които се казват и при раздаването на подавките – „Бог да прости“.

На Задушница почитаме починалите си близки

В определени региони на България от житото за подавките първо се дава на кокошките, за да не умре и друг човек от дома. Това жито се нарича „коливо“.

За самите подавки няма стриктни изисквания какво трябва или не трябва да съдържат. Християните се придържат към правилото, че всеки дава от това, което има. Единственото условие е в тях да има жито, питка и вино.

Тъй като житото символизира възкресението на Иисус Христов, а питата и виното – неговата плът и кръв.

Добре е в подавките да има различни видове плодове и сладки. На доста места слагат и парченце салам или кашкавал.

Какво Е ЗАБРАНЕНО на Задушница?

Една от най-важните забрани на Задушница е подавки в никакъв случай да не се оставят на гроба на мъртвия, тъй като те не са за него, а за останалите живи – за да споменават мъртвия в молитвите си с добро.

Освен това има и определени дни, в които не бива да се правят панахиди. Това са дните в първата седмица от Великия пост, в периода между Игнажден (20 декември) и Ивановден (7 януари), както и от Лазарева събота до неделята, известна като Томина неделя.