Внимание! Руса опасност отдясно!

Впечатляващият успех на партията на Марин льо Пен на първия тур на местните избори във Франция изненада приятно едни и обезпокои сериозно други.

Според коментаторите нейният резултат може да ѝ проправи път към президентските избори в страната.

Най-опасното качество на Марин е способността ѝ да предизвиква симпатии. Тя е спокойна, комуникативна и забавна.

Може и да отхвърляте нейните каузи, но е трудно да устоите на чара й. Тя е нещо като Найджъл Фараж с руса перука… и идеологически близнак на Доналд Тръмп.

 Дори ако льо Пен се провали, резултатът на нейната напарфюмирана крайнодясна партия е обезпокоителен и представлява неприятен прецедент.
Обществото със затаен дъх очаква втория тур на вота в неделя, коментира британският в. „Индипендънт”, цитиран от Нова телевизия.

И докато френската интелигенция агонизира в догадки как това може да повлияе на бъдещето на страната, коментаторите отвън разсъждават, че това може да даде тласък на определени центробежни сили, които вече надигат глава на Стария континент.

А едно президентство на льо Пен, съчетано с евентуално излизане на Великобритания от ЕС, би разбило европейската мечта от миналия век.  

В този смисъл: трябва ли да бъдем изплашени от „Националния фронт”? А от госпожа льо Пен? Да. 

Трябва да се плашим от госпожа льо Пен, защото тя преправя и поднася в разкрасен вид някои от най-разрушителните и сладко убедителни идеи на крайното ляво и крайното дясно - ксенофобия, протекционизъм, авторитаризъм – опаковани в една на пръв поглед модерна програма за управление.

Едно от най-забележителните събития, които проличаха от изборния резултат в неделя, беше рухването на вота за предполагаемо умерено десния Никола Саркози, особено в Южна Франция.

А събитията сякаш се подреждат по поръчка за „Националния фронт” – мигрантската криза от това лято, джихадистката атака от 13 ноември в Париж, неуспехът на реформите на президента Франсоа Оланд за отваряне на пазарите като начин на справяне с рекордната безработица.

Бащата на Марин - Жан-Мари Льо Пен, беше обсебен от историята и от загубените крайнодесни каузи в миналото (Виши, френския Алжир).

Неговата искрена преданост към тези стари демони стана и причина за крамолите между него и дъщеря му, която безапелационно изтри от съзнанието си тези стари ленти.

Тя казва, че би подкрепила Шарл де Гол срещу нацистите и колаборационисткия режим във Виши от 1940 г.

Тя казва, че нейният „Национален фронт”, от който вече е снет демоничният ореол, не е крайнодясна партия, а патриотичен фаворит на обикновените хора, на всички раси и религии, срещу „предателствата на елитите".
Идеите на татко льо Пен произлизат от френската ултрадясна традиция, която е съществувала много преди нацизма и фашизма. Неговата дъщеря е както „националист” (срещу ЕС и срещу миграцията), така и де факто „социалист”.