ВиК операторите настояват за въвеждане на двукомпонентна цена на водата

Българската асоциация по водите (БАВ) предлага радикална промяна в ценообразуването на водоснабдителните услуги. Председателят на асоциацията Иван Иванов представи идеята на Годишната среща на общините, съобщава БТА.

Същност на предложението

Според новия модел, цената на водата ще се състои от два компонента:

1. Постоянна такса - покриваща разходите за поддръжка на ВиК мрежата
2. Плаваща такса - базирана на реалното потребление

Ключов момент в предложението е въвеждането на задължително плащане на постоянната такса, дори когато потреблението на вода за даден месец е нулево.

Аргументи в полза на промяната

Иван Иванов изтъква няколко предимства на двукомпонентното ценообразуване:

1. Предвидимост на приходите за ВиК операторите
2. Възможност за по-ефективно планиране на инвестиции в инфраструктурата
3. По-справедливо разпределение на разходите между всички потребители

"Операторите имат постоянни разходи по поддръжката на мрежата, независимо дали в даден имот живеят хора или не. Собствениците на такива имоти трябва да плащат твърдата компонента", аргументира се Иванов.

Потенциални ефекти върху потребителите

Въвеждането на новия модел би довело до различни ефекти за различните групи потребители:

• Намаление на цената за част от абонатите
• Повишение на разходите за собственици на множество имоти

Иванов подчертава, че и двата компонента на цената ще подлежат на регулация от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

Предистория и контекст

Идеята за двукомпонентно ценообразуване не е нова. Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) вече е правило опити за въвеждането ѝ чрез промени в Закона за водоснабдяването и канализацията. Тези опити обаче са срещнали сериозна съпротива и критики:

1. Липса на конкретика в законопроекта
2. Опасения от двойно таксуване за една и съща услуга
3. Притеснения за значително увеличение на сметките за вода

Мотиви зад предложението

Лозко Лозев, председател на Управителния съвет на "Български ВИК холдинг", разкрива допълнителни мотиви за въвеждането на постоянна такса:

"Населението и потреблението намаляват, но не и разходите за издръжка на ВиК дружествата. Има много населени места с празни домове. Останалите, ако трябва само на тях да разчитаме, тогава цената ще стане висока и няма да е социално поносима", коментира Лозев.

Въпреки аргументите в полза на промяната, остават открити въпроси относно социалната ѝ поносимост и механизмите за защита на уязвимите потребители. Темата несъмнено ще продължи да бъде обект на оживени дебати в обществото и институциите.