Вени Марковски е български юрист, общественик и бизнесмен. Един от Интернет пионерите на България, съосновател на първия комерсиален интернет оператор в София, БОЛ.БГ. Съосновател и председател на сдружението "Интернет общество - България".

Автор на стотици публикации в българските и чуждестранни специализирани издания и медии, активен блогър и потребител във фейсбук.

Представяме ви едно негово интервю за БТА:

1. Ще бъде ли светът по-друг след КОВИД-19 или постепенно ще възстанови предишния си облик?

Светът вече е друг, независимо от това дали ще има край изобщо на COVID-19 (или, както е по-правилно да се казва, SARS-CoV-2, обяснено и в статията на български език в Уикипедия: https://bg.wikipedia.org/wiki/SARS-CoV-2). Хората, които си мислят, че тепърва светът ще става друг, се заблуждават, че е възможно да се върнем към "нормалното", като приемат, че предишният живот е бил нормален. Някои твърдят, че временното спиране на обичайната дейност на хората е показало как планетата се променя към по-добро: по-малко замърсяване на въздуха, животните излизат на открито в националните паркове и т.н.

Появиха се вече и вицове, свързани с новия вирус. Ето един, руски: "Какво са си пожелавали разни хора в новогодишната вечер? Грета Тунберг си пожелала през 2020-а г. самолетите да летят по-малко, а децата да престанат да ходят на училище не само в петък, а всеки ден. Руските олимпийци пък си пожелали: "След като ние не можем да идем на Олимпиадата, то нека всеки друг спортист също да не може"."

Докато си правим майтапи с всичко, нещата не са загубени и тези нови вицове са доказателство, че хуморът действително спасява света. Разбира се, трябва да се прави разлика между усмивката и надсмиването; последното е неприемливо по принцип, но особено, когато живеем в условията на пандемия.

2. Може ли да предвидите какви конкретни промени (политически, социални, икономически, културни, комуникативни) ще настъпят в глобален, национален, професионален и личен план след края на пандемията?

Не съм като моята приятелка Ванга, за да предвиждам, но вече се виждат промени, които имат шанса да се наложат и за по-дълъг период от време, а не само за тези няколко седмици или месеци.

В глобалния политически план, тази пандемия може да промени начина на работа на Световната здравна организация: тя да се сдобие с инспектори, подобни на тези в Международната агенция за атомна енергия, които ще могат да ходят по света и да правят проверки. Помислете си колко живота можеха да бъдат спасени, ако хората бяха получили надеждна информация два месеца по-рано. В национален мащаб хората оценяват политиците си по това как са реагирали и дали са били по-загрижени за човешкия живот или за собствената си кариера.

В социално отношение, вече изглежда ясно, че ще носим маски, така че трябва да се готвим за нова мода... Общуването е много по-различно, невъзможността да седнеш с някой на кафе, например, е странна. Очаквам, че много хора ще се оженят в тези дни, но се моля това да не е реакция срещу изолацията, защото в противен случай ще има много разводи след време...

В икономиката, както се вижда, положението е изключително тежко, макар че светът продължава да се движи по инерция и мнозина все още изглежда се преструват, че някак ще ни се размине (на всички, като човечество). Цялата световна икономика е изградена на един основен принцип - производителите разчитат, че потребителят е алчен и ще консумира все повече и повече: плодове, зеленчуци, автомобили, телефони... Но вече два месеца, а нищо чудно да са много повече, никой няма нужда от нов телефон, леките коли хващат ръжда, а производителите на нефт в един момент даваха пари на купувачите, само и само да разтоварят танкерите си... Пораженията върху туристическата индустрия са неизчислими - хотелите, ресторантите, увеселителните паркове и т.н. - всичко е пусто и мрачно, като магазин за хранителни стоки в началото на прехода.

Културата го е закъсала също: малкото останали с пари хора не са готови да плащат за театрални постановки, които да гледат на компютъра; за киносалоните да не говорим - неясно остава как ще възвърнат инвестициите си, ако зрителите не могат да седят един до друг.

По отношение на комуникациите виждаме обратното - Интернет се оказа най-добре работещото средство за връзка. Много от конференциите вече се провеждат онлайн, с помощта на приложения и софтуер като Zoom, така че за следващата среща човек може да се замисли дали си струва да лети няколко хиляди километра, да сменя часови зони и т.н. или да си остане вкъщи и да се включи дистанционно. Разбира се, не бива да забравяме, че подобно поведение ще доведе до още повече проблеми - за авиокомпаниите, за хотелите, за доставящите храна, напитки и т.н.

3. Каква е метафората на болестта и трябва ли да се търсят в появата й морални уроци?

Ние можем да търсим каквото си искаме в болестта - знаци, уроци, изводи и т.н., но по-важното е какво ще намерим в опитите за преодоляването ѝ. Едно от нещата, които нашенецът, който кисне по цял ден в социалните мрежи и дава "компетентното" си мнение, без някой да му го е искал, научи е, че когато има пандемия, на предната линия излизат не байганьовци, а лекарите и медицинските сестри, санитарите и целия болничен персонал. Другото, което се знаеше отдавна, но сега вече стана съвсем ясно, е, че не бива да се слушат политиците, когато дават съвети от телевизионния екран. Това бе особено фрапантно в случая с щатския президент Тръмп, който се чудеше на глас дали не може да се инжектира белина, за да се "изчисти" вируса от организма. И дали няма как тялото да бъде осветено с ултравиолетова светлина, но отвътре. Единственото неясно е, както попита проф. Ивайло Дичев, къде са българите, обявили създаването на европейското Тръмп-общество преди три години, за да покажат нагледно какво се случва, ако се последват тези опасни за здравето и живота на хората съвети... Поне за мен болестта не е метафора, не виждам смисъл да търсим нещо друго извън факта, че човечеството се оказа много по-незащитено, отколкото сме си мислели. Аз съм оптимист, надявам се, че ще намерим изход от кризата, но не съм оптимист относно цената, която ще платим, когато дойде сметката...