Има няколко заговезни през годината. Те са в зависимост от съществуващите пости. Това са „Петрови пости”, „Богородични пости”, „Коледни пости”. Последният ден преди запостяването се нарича „Заговезни” или „Поклади”. Той се характеризира преди всичко с приготвяне на тържествена трапеза, отрупана с обилни и блажни ястия. „Великите пости” обаче се отличават и с това, че в тяхна връзка има два пъти „Заговезни”, а не един, както пред другите. Това са именно тъй наречените „Месни заговезни” и една седмица след тях „Сирни заговезни”. На месните се заговява от месо и цялата седмица след тях се ядат ястия, в които блажното може да бъде само от млечно и яйчено естество. Затова тази седмица е известна като „Сирница”.

Народните обичаи, които стават на някои от тези заговезни, наричани с общото име и „Велики заговезни”, са присъщи и за цялата седмица. Най-характерни са заговезнишките огньове и карнавалните игри и забави.

Най-много обичаи все пак са съсредоточени във вторите заговезни – „сирните”, които поради едни от тези обичаи се наричат и „Простени поклади” или „Прошки”. Този обичай се състои в едно всеобщо взаимоопрощаване. Според него, всички по-млади са длъжни да присъпят към по-старите и да поискат прошка за всички волни или неволни прегрешения към тях. Възрстните са длъжни да дадат поисканата прошка. Всички кумци и кръщелници искат подобно опрощаване от кумове и кръстници, снахите – от свекърите, синове и дъщери от родители и т.н. Това взаимно опрощаване в много случаи става твърде церемониално, особено когато бива между младоженци и техните близки. То бива съпроводено с поднасяне на дарове, с поклони, с ръкоцелувания и угощение. Не по-малко интересни и мили са опрощаванията на случайно срещащите се познати и приятели по улиците и площадите на селата: всеки всеки му предлага ръка и съдинка с вино или ракия за почерпка, всеки прозинася „Па прощавай!”, „Простено да е!”.

На заговезнишката трапеза се устройват и различни шеговити забави. Най-разпространената е  „Хамкането” или „Ламкането”, което се състои в това, че се завързва с връв за тавана халва или варено яйце и децата се състезават да хванат вързаното само с уста, без да си помагат с ръце. Усилията и нацапването при това състезание предизвикват голям смях и закачки. На много места се спазва традицията, конецът на който връзват яйцето или халвата да е червен. Този конец се смята за лековит за малките агнета, ярета или телета. На други места, след като свърши „Хамкането”, запалват конеца и по изгарянето му гадаят за дълголетието на този или онзи от семейството.

Опрощаването е обичай, създаден под влиянието на църквата, а забавите и гаданията с конеца са типични пролетни гадания и състезания.