На 25 август 1886 г. княз Александър Батенберг абдикира от българския престол. Александър Йозеф фон Батенберг е княз на България от 26 юни 1879 г. до 9 септември 1886 година.
Александър I Батенберг става първият български княз след Освобождението на България, след като е избран от I Велико народно събрание на 17 април 1879 г. измежду трима кандидати, информира BIG5.

В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война. На 26 юни същата година полага клетва в Търново и поема управлението. От 13 юли 1881 до 5 юли 1882 година България няма министър-председател и Александър I Батенберг управлява при т.нар. режим на пълномощията. 

По негово време (1885 г.) се прокламира и извоюва Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Веднага след това Русия започва кампания за неговото отстраняване.

На 9 август 1886 година група офицери извършват военен преврат, като князът нелегално е изпратен по Дунава в гр.Рени, Русия.

Император Александър III е изненадан и му позволява да замине в Западна Европа. Стефан Стамболов с помощта на Сава Муткуров и верни на княза войски извършват контрапреврат и го връщат в България, но няколко дни след това, след като не го подкрепя нито руският император Александър III, нито Ото фон Бисмарк (Германия е против), князът решава въпреки настояването на Стамболов, да абдикира официално. 
Княз Батенберг е германски аристократ, чието семейство има роднински връзки с английското кралско семейство (той е племенник на английската кралица) и с руския императорски двор. Княз Александър е племенник на руската императрица Мария Александровна и е чичо на последната руска императрица - Александра, дъщеря на първия му братовчед Лудвиг IV Хесенски.

1768 г. Джеймс Кук започва първата си експедиция. На 13 юни 1755 г. Кук постъпва на служба като доброволец във военноморския флот и взима участие в Седемгодишната война между Англия и Франция.

При постъпването си във флота, той е назначен като старши матрос, но месец по-късно е произведен в помощник-щурман, а след половин година - в боцман. През 1763 г., след завършването на Седемгодишната война, Кук ръководи работите по заснемането и картирането на крайбрежието на островите Сен Пиер и Микелон.

През 1764 г. е назначен за командир на кораба „Гринвил”, на който продължава заснемането на различни участъци от крайбрежието на Нюфаундленд, а през 1765 г. за кратко е командирован в Карибско море, където съставя лоция на Хондураския залив. 

През 1768 г. Британското адмиралтейство пристъпва към организация на южна тихоокеанска експедиция, като поводът за нея става наблюдението на преминаването на планетата Венера пред диска на Слънцето на 3 юни 1769 г. През май 1768 г. от околосветско плаване се завръща Самюъл Уолис, който препоръчва наблюдението да се проведе на остров Таити.

Наблюдението на Венера е само повод, а истинските причини за организирането на експедицията са откриването на т.нар. „Южен континент” и присъединяването на нови територии към Британската империя. 
След известно колебание от страна на Адмиралтейството кандидатурата на Джеймс Кук се приема без условия и той е назначен за капитан на тримачтовия кораб „Индевър” - 375 т. Екипажът първоначално се състои от 98 човека, включително 13 войници.

В експедицията се включват двама художници и учени: Чарлз Грийн, астроном; Джоузеф Банкс, млад, много богат човек, впоследствие основател на Британското африканско дружество и председател на Кралското географско дружество; шведския натуралист Даниел Карл Соландер, библиотекар на Британския музей. „Индевър” е снабден с продоволствия за година и половина и въоръжен с 22 оръдия.
1875 г. британецът Матю Уеб пръв преплува Ла Манша. Това е първото документирано преплуване на Ламанша от човек.

На 25 август 1875 г. това прави британският капитан Матю Уеб. Преплуването на канала му отнема цели 21 часа и 45 минути, при положение, че съвременният рекорд е под 7 часа. В продължение на 31 години обаче неговото първо време не е подобрено. През 1873 г. Уеб служи като капитан на кораба „Емералд“, когато прочита за неуспешния опит на Джей Би Джонсън да преплува Ламанша.

Това го вдъхновява да опита сам и той напуска работа, за да тренира. Прави го в студените води на Темза, в Ламанша и в езерото Холингуърт. На 12 август 1875 г. Уеб прави първия си опит да преплува канала, но е принуден да се откаже, заради силен вятър.

На 24 август 1875 г. започва вторият му опит. Той се гмурка от кея на Адмиралтейството в Дувър. Плува бруст, тялото му е намазано с мас и го съпровождат три лодки. Въпреки, че го ужилва медуза и е завличан от силни течения, след 21 часа и 45 минути вече на 25 август капитан Уеб излиза на брега близо до Кале. След успешния опит Уеб започва да се занимава професионално с плуване.

Умира от удавяне при опит да постави друг рекорд в Ниагарския водопад през 1883 година. 

Българският маратонец Петър Стойчев постави нов рекорд за преплуване на Ламанша през 2007 година. Най-добрият плувец в открити води в последните години и 7-кратен носител на Световната купа по плувен маратон измина разстоянието за 6.57,50 ч., което е с почти 6 минути по-добро постижение от това на германеца Кристоф Вандрач от 7.03:25 ч. Вместо 32-километровата най-къса дистанция нашият плувец измина 39,5 км.

На тази дата през 1928 г. е завършен строежът по трибуната „Коп” на стадиона на английския клуб „Ливърпул”. Стадионът „Анфийлд” е издигнат през 1884 г. и първоначално е дом на футболен клуб „Евертън”.

От 1892 г. теренът започва да се стопанисва от отбора на „Ливърпул”. Стадионът е собственост на Джон Орел и неговият съдружник Джон Холдинг. Малко след това капацитетът на стадиона е увеличен с 8000 места и Холдинг откупува терена от съдружника си Орел.

Холдинг решава да увеличи годишния наем, но „Евертън” отказват да се съгласят и не след дълго се местят на „Гудисън Парк”. Холдинг решава да създаде собствен футболен клуб, който да стопанисва стадиона. Така се появява „Ливърпул”, който изиграва първия си мач на „Анфийлд” на 1 септември 1892 г. срещу „Ротердам Таун” и ги побеждават със 7:0. 

През 1895 г. към стадиона е построена още една трибуна с капацитет от 3000 места. След като „Ливърпул” печели втората си титла в Премиършип, през 1906 г. е построена и още трибуна, която местен репортер кръщава „Спайън Коп”, заради известен хълм в Южна Африка, на който по време на Бурските Войни са загинали стотици хиляди английски мъже от Ливърпул.

През 1928 г. трибуната е реконструирана и местата са увеличени на 30 000. Тя си остава и най-голямата трибуна в Англия по това време.  На 30 октомври 1957 г. са включени първите прожектори на стадиона - за мач срещу „Евертън”, в чест на 75-годишнината от създаването на Ливърпул. През 1982 г. са издигнати т.нар. „порти на Шанкли”, в чест на бившия мениджър Бил Шанкли.

Неговата вдовица отключва вратите за пръв път на 26 август 1982 г.  На 4 декември 1997 г. пред стадиона е издигната и двуметрова бронзова статуя на Бил Шанкли. До статуята се извисява паметник в чест на 96-мата фенове на Ливърпул, загинали при Трагедията Хилсбороу, случила се през 1989 г.