Само магьосници могат да ремонтират с едни и същи машини едновременно куп пътища из цяла България

Пътните ремонти в България изглежда се извършват с магически пръчки, а не с реална техника. Как иначе да си обясним, че едни и същи машини ремонтират пътища в различни краища на страната едновременно? Този магически сценарий, уви, е ежедневие за българските шофьори, които продължават да се движат по разбити пътища, въпреки милионите, които се наливат в "ремонти".

През последните години, и по всичко личи, че и в бъдеще, огромни суми за поддържане на републиканската пътна мрежа се разпределят между шепа компании. Тези фирми не само че получават поръчки за ремонт на магистралите, но и са замесени в строителството на „Хемус“, и то чрез спорни инхаус договори. Как е възможно Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да игнорират тази очевидна монополизация и некачествено изпълнение? Отговорът на този въпрос вероятно е ясен за всички, освен за прокуратурата.

Монополът над пътищата: кой държи лостовете?

Опитите за промяна на статуквото в пътното поддържане и строителство в последните години останаха без успех. Куп обществени поръчки бяха обявявани и отменяни многократно, без видими резултати. Като резултат, ресурси на стойност милиарди левове продължават да се концентрират в ръцете на няколко фирми.

Един от големите играчи на този пазар е Григор Иванов, чийто компании и консорциуми, в които участва, печелят търгове за поддръжка на пътища в осем области на страната. Иванов държи 25% от общите средства за пътно поддържане, възлизащи на 3.6 милиарда лева за следващите четири години. Тази концентрация на ресурси поражда въпроси за прозрачността и конкуренцията в сектора.

В същото време, Велико Желев, също известен в пътния бизнес, продължава да има позиции, въпреки скандалите около неговото име. Фирми, свързани с Желев, участват в консорциуми, спечелили търгове за поддръжка на пътища в различни области на страната.

Магически машини или просто пропуски в контрола?

В жалби до КЗК се поставя въпросът как с едни и същи машини се изпълняват паралелно множество договори, без да се допускат закъснения. Това е възможно благодарение на липсата на строг контрол и на изискванията, които ограничават дублирането на техника само на ниво обществена поръчка, но не и при различни паралелни поръчки.

Дублирането на машини е често срещано явление, като много фирми наемат техника от държавното дружество „Автомагистрали“ за строителството на магистрала „Хемус“. По този начин, компаниите с договори за пътно поддържане също така наемат техника за строителство, което поражда съмнения относно ефективността и прозрачността на процесите.

Абсурдни цени и формални критерии

Манипулациите в заданията на поръчките, методиките за класиране и формалното прилагане на правилата водят до неефективни разходи и некачествено изпълнение. Пример за това са високите цени за наем на техника, които надвишават реалните пазарни стойности. Това поставя под въпрос целесъобразността на продължаването на инхаус договорите и възможността за тяхното прекратяване.

Дали някога ще има реална проверка на тези проблеми и дали пътният сектор ще престане да бъде "бащиния" на шепа компании, предстои да разберем. За сега обаче, изглежда, че ситуацията ще остане същата, а шофьорите ще продължат да се движат по разбити пътища, докато милиарди левове от държавния бюджет се наливат в нечии джобове.