Какво се прави за покой на мъртвите + рецепта за варено жито

За православните християни задушниците са едни от най-строго съблюдаваните обичаи в календара. Идната събота, 6 март, е първата от 3-те големи задушници през годината - Голяма (Месопусна) задушница , която се отбелязва в съботата срещу Месни заговезни .

В православния календар има още 2 големи задушници:

Черешова (Спасовденска, Петдесетнишка) - в съботата преди Петдесетница;

Архангелова - в събота преди Архангеловден, който е на 8 ноември.

В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) - на Голяма Задушница преди Великия пост, всички българи извършват помен в памет на мъртвите. Или, както името „Задушница“ показва, това е ден за възпоменаване на душите на починалите.

За помена се приготвя „коливо“ - варено, подсладено жито.

Българската традиция включва и хляб, и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки.

Приготвяне на варено жито за Задушница:

Преди да се вари е добре груханата пшеница да се накисне за 24 часа във вода. На следващия ден се отцежда от водата и се слага за варене в дълбока тенджера. Водата трябва да е около 2- 3 пръста над количеството жито. Слага се щипка сол, похлупва се и се оставя на включен слаб котлон за варене.

Обикновено 1 час е достатъчен за да се свари добре житото. Зрънцата трябва да набъбнат и омекнат тогава се преценява, че е готово. По време на варене се проверява да не се изпари водата (при необходимост се долива вряла вода) и житото да загори. Готовото жито се обърква добре с 200г захар на пясък. Добавят се счукани орехи, настъргана кора лимон, галета (100г). Обърква се добре, похлупва се и се оставя за 1 нощ на хладно място да се овкуси.

На Задушница се раздава като се разпределя ашурето в купички. Отгоре се поръсва плътно пудра захар. С канелата върху всяка купичка се прави кръст. Така се раздава на Задушница за бог да прости.

Поменът се прави на гроба, в църква или у дома.

Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата, която е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст.

Задушниците винаги са в събота, защото в седмичния празничен цикъл църквата е определила съботата за ден на покойните.

По време на всяка Задушница се слагат общи софри, първата хапка и първата глътка вино от които се поставят на земята, за душите на мъртвите. Това е придружено с думите, които се казват и при раздаването на подавките – „Бог да прости“.

Вярва се, че ако по време на хранене на общата трапеза около хората се появи пеперуда или мушичка, това означава, че душата на мъртвия се е върнала за кратко, за да навести близките си.

Поради тази причина на доста места е прието на масата да се оставя празно място, за да има къде да седне покойникът. Освен това на Задушница се раздават брашно и сол, които символизират греховете на мъртвия.

И се нарича те да се разсипят, както се разсипват солта и брашното.

На тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за "Бог да прости мъртвите души".

Какво не се прави на Задушница?

Една от най-важните забрани на Задушница е подавки в никакъв случай да не се оставят на гроба на мъртвия, тъй като те не са за него, а за останалите живи – за да споменават мъртвия в молитвите си с добро.