Игнажден поставя началото на коледните празници

Утре, 20 декември, отбелязваме един от най-важните зимни празници в българския народен календар - Игнажден. Празникът съвпада с християнския празник на свети Игнатий Богоносец и поставя началото на коледните празници в Източна България.

Кой е свети Игнатий?

Свети Игнатий Богоносец е вторият епископ на Антиохийската църква след апостол Петър. Той е ученик на свети апостол и евангелист Йоан Богослов, а прозвището "Богоносец" се свързва с предание от 10 век. Според свети Симеон Метафраст, Игнатий е детето, което Иисус Христос прегръща по време на спора между апостолите за първенство.

Традиции и забрани

Игнажден се свързва със зимното слънцестоене и се приема за началото на Новата година в народните вярвания. В различни части на страната празникът е познат още като Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.

Централно място в празничната традиция заема обичаят "полазване". Според народните вярвания, първият гост, наричан "сполаз", определя късмета на дома през цялата следваща година. При влизане в къщата, сполазникът взима пръчка от дръвника, разбърква огнището и отправя благословия: "Колко искрици, толкова яренца, агънца, теленца, кончета..."

Строги забрани

На Игнажден съществуват множество забрани, спазвани стриктно от нашите предци:

• Не се изнася нищо от къщата, особено огън, жар или сол
• Забранено е даването на заеми
• Не се става от трапезата по време на ядене
• Забранено е излизането на двора
• Не се шие и плете
• Не се вари боб
• Забранено е прането
• Бременните и нераждалите жени не трябва да работят

Гадания за времето

Според народните метеорологични наблюдения:

• Ясно време на Игнажден предвещава суша през април
• Дъждовно време носи плодородие
• Снеговалеж на празника е добър знак
• Облачното време предвещава добра реколта и богат медосбор
• Времето в следващите 12 дни (20-31 декември) показва какво ще е времето през всеки месец от новата година