Според народните поверия, Игнажден бележи началото на новата година

Днес, 20 декември, е Игнажден. Празникът се свързва със зимното слънцестоене. На този ден започват коледно-новогодишните празници.

Игнажден е празник на началото. Той бележи началото на новата година, според народните поверия. На този ден се гадае какво ще бъде годината, като се гледа времето, кой първи ще влезе в къщата и т.н.

В Източна България на Игнажден се прави първата коледна вечеря. Трапезата е постна, но богата на символика.

Ето някои от най-популярните обичаи и поверия за Игнажден:

• Полазване - На Игнажден първият, който влезе в къщата, се нарича "сполазник". Ако той е млад, здрав и с добро настроение, се смята, че годината ще бъде плодородна и успешна.
• Времето - Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша. Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие. Ако вали сняг, годината ще бъде плодородна.
• Храни - Ако на Игнажден вали сняг, кокошките ще мътят много яйца. Ако на трапезата има жито, годината ще бъде плодородна. Ако на трапезата има боб, годината ще бъде богата.
• Други - В някои райони на България на Игнажден не се излиза навън, за да не се разболеят кокошките. Не се пере, за да не налети болест. Бременните и нераждалите жени не трябва да работят, за да родят лесно.

Имен ден на Игнажден имат Игнат, Игнатка, Искра, Искрен, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Светла.