Игнажден отбелязваме на 20 декември – това е един от най-обичаните и тачени български празници

Назад във времето на този ден хората са отбелязвали началото на новата година, припомня Gotvach.bg

В днешно време Игнажден носи със себе си друг смисъл. На този празник всъщност православната църква почита Св. Игнатий Богоносец. На този ден имен ден имат всички, носещи имената Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Иго, Игната, Игнат, Искрен, Искра, Светла.

Има няколко традиции, които съпътстват празника, както повечето български традиционни празници. Едно от най-интересните и важни неща е свързано с това какъв човек ще прекрачи прага ви. В зависимост кой първи ще мине през прага, такава ще бъде и следващата година за семейството, което живее в къщата.

Първият гост се нарича полазник. Ако той има късмет, това означава, че семейството ще се радва на много здрава, щастлива и изпълнена с късмет и радост година.

Често този полазник е поканен от самите домакини. Традицията повелява, след като влезе, да разбърка предварително запаленото огнище и да пожелае на семейството, на което гостува, да имат толкова дечица и добитък колкото са искриците в огъня.

Следващата стъпка на полазника е да благослови дома, в който се намира, а от своя страна домакините му се отблагодаряват с плодове. Бъдникът, който се слага да гори на Бъдни вечер, се отсича именно на Игнажден от стопанина на къщата.

Предишния ден преди настъпването на празника се сервират само постни ястия на трапезата. На самия Игнажден също се похапват постни ястия – да не забравяме, че все още е времето на постите.

Поверията гласят, че на този ден не бива да се работи, хубаво е да се изхвърли събралият се боклук, за да се премахне злото. Не се пере, за да не ни застигне болест. Освен това не бива да се ядосваме, за да е мирна идната година, не бива да даваме пари на заем и е хубаво всеки да има някаква паричка в себе си – за да е пълна следващата година.

Не бива да варите боб на Игнажден, защото поверието гласи, че ще вали градушка. Бременните и нераждалите жени не бива да работят, за да премине лесно раждането им. Ако заченете дете на Игнажден, народният фолклор твърди, че ще се роди с недъг.

Според обичая сутринта домакините трябва да станат рано и да изчистят комините от паяжини и сажди, след което да ги изхвърлят навън.

В източна България на Игнажден трапезата се състои само от постни гозби. Всъщност това е денят на първата коледна вечеря и с нея се полага началото на същинските коледни празници. Според традицията не бива да ставате от трапезата по време на вечеря, защото кокошките ще спрат да мътят.

Денят на Игнажден се свързва със зимното слънцестоене и с началото на новата година.