На 14 септември православната християнска църква отбелязва един от най-важните си и тържествени празници - въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен.

След страданията и разпятието на Спасителя кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Той олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството. По традиция на Кръстовден се спазва строг пост.

Църквата извършва поклонение пред пречестния Господен Кръст четири пъти през годината: на третата неделя от Великденския пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък преди Възкресение Христово, на 1 август и на 14 септември.

През 312 г. Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий. Силите на императора били по-малобройни и затова той поискал подкрепа от Бога. Привечер, когато слънцето залязвало, Константин видял на небето сияен кръст с надпис под него "С това ще победиш". Вечерта сам Господ се явил в съня на императора и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си. Така със силата на кръста Константин Велики успял да победи войските на тиранина и влязъл тържествено в Рим.

Намирането на Кръста на Голгота става няколко години по-късно, когато майката на Константин, царица Елена, отива да посети светите места в Палестина. През 326 г. тя открила Кръста и на същото място наредила да се построи Божи храм.

През 614 г. персийският цар Хозрой влязъл във война с Византийската империя и превзел Ерусалим, после разрушил църквите и откраднал намерения на Голгота свещен Кръст. След 14 години император Ираклий го върнал тържествено в Ерусалим след победата си над персите.

На днешната дата е и професионалният празник на българските огнеборци. Отбелязва се годишнината от първия пожарникарски събор през 1905 г., когато на практика се поставя началото на организираното пожарно дело у нас.

Имен ден: Кръстю, Кръстьо, Кръстенa, Кристина, Кръстина, Кънчо, Ставри

Пожелания за Кръстовден

Честит Кръстовден!
Ако има нещо, което искаш, нека то е твое,
освен това ти пожелавам да имаш това, което
не се купува с пари – здраве, радост, дръзновение
и искрена обич.

Честит имен ден!
С уважение и респект към Вас, ви пожелавам да
си носите със здраве името, да имате нови успехи
и още повече покорени върхове. Нека здравето,
просперитета и усъвършенстването са изцяло на ваша страна.

Честит празник!
Нека злото бъде далече, нека само радост те
обгръща и всеки твой ден е светъл, честит и
изпълнен с радост и успехи.

Честит Кръстовден!
Искрено ти пожелавам
да се сбъднат съкровените ти желания.
Бог винаги да е с теб и да благославя пътя ти.
Любовта никога да не изоставя сърцето ти.
Да си усмихната, успешна
и обградена със скъпи за теб хора.

Обичаи

По древен обичай на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.

На този ден най-възрастната жена в домакинството, опича Кръстова пита (кръсташка) – обреден хляб с украса от кръст върху него. Когато се съберат домашните, го разчупва над трапезата и го нарича „Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли„, цялото домочадие повтаря словата.

На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го „въздвижва“ над главите на присъстващите.

От това „въздвижение“ получава своето име и празникът.

Традиции

В народните вярвания Кръстовден се свързва с началото на есенния сезон, с време за сеитба на зимните култури, време за гроздобер. Смята се, че гроздето преди Кръстовден не е добре узряло, но на този ден се плетат кошниците за гроздобер, затова на места наричат деня и Гроздоберник.

От Кръстовден или от Симеоновден /1 септември/ може да започне сеитбата на зимните житни култури.

На Кръстовден се „осветява“ семето за посев. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът.

На този ден празник имат лечителите, които лекуват болен кръст, изкълчени и навехнати крайници и оправят счупени кокали.

В отделни селища на Североизточна България на този ден се организират общоселски сборове, на които се колят курбани, устройват се тържествени трапези, придружени с песни и танци.

Празничната трапеза

По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. Народният празник е свързан с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон.

Традиционната трапеза на този ден включва зелник с праз лук и печена тиква.

На трапезата има: грозде, печена тиква, обреден хляб и други задължително постни храни.

Поверия за Кръстовден

В народната традиция съществува поверието, че говеенето на празника помага срещу болки в кръста.

Народът вярва, че на Кръстовден "денят и нощта се кръстосват", което ще рече, че стават равни по времетраене. Смята се, че на този ден настъпва есенният сезон - времето се застудява, водите на морето и реките изстиват.

В народните вярвания денят се нарича Кръстовден и се смята, че всички молитви ще се сбъднат.

По традиция на Кръстовден се спазва строг пост в чест на Кръста Господен. Нарежда се софра само с постни храни – зелник с праз лук, печена тиква. На обредната трапеза отецът полага църковния кръст върху нова тъкана покривка. Стопаните го даряват с варива и зеленчуци и най-вече с жито от новата реколта.