Как се избират фирмите, които обличат децата и къде се произвеждат дрехите?

Училищните униформи в България - между необходимост и финансово бреме.

Въвеждането на задължителни училищни униформи в България се превръща във все по-разпространена практика, като същевременно поражда дискусии относно финансовата тежест върху родителите и липсата на национална политика по въпроса.

В страната ни има приблизително 700 000 ученици, за чието облекло в учебните заведения отговарят изцяло техните родители. Разходите за задължителните униформи варират значително, като в някои случаи достигат до 300-350 лева за комплект.

Диана Андреева, родител на ученик, сподели пред bTV: "Една униформа излиза 300-350 лева, което никак не е малък разход. Има семейства, които не могат да си го позволят."

Юлияна Горанова, друг родител, допълва: "Униформите са доста скъпи. Не само за нашето училище, а за всички. Те фирмите са няколко, които ги правят. Едната тениска, която може да видите над 30 лева струва. С дълъг ръкав е доста по-скъпа, суичърът му е 60 лева. Имаме двама ученици. 150 лева дадохме само за суичърите. 380 лева е разходът за едно дете."

Въпреки финансовите предизвикателства, все повече родители подкрепят идеята за въвеждане на униформи в училищата. Решението за задължителни униформи се взема чрез вътрешния правилник на всяко учебно заведение, като училищата без такива стават все по-малко.

Изборът на фирма-доставчик на униформите се осъществява от училищното настоятелство, в което участват около 40 родители. Този процес повдига въпроси относно прозрачността при избора на доставчици и произхода на дрехите.

Асен Александров, директор на 51-во Средно училище и председател на Асоциацията на директорите на училища в България, коментира: "Поне те така казват, че не е масова конфекцията. Ако всички училища искат едно и също, цената ще бъде два пъти по-евтина. Учудващо е, че няма конкуренция на този пазар."

В опит да намалят разходите, някои училища, като 51-во Средно училище, предлагат алтернативно решение - учениците да закупуват само емблеми на училището и да ги пришиват към собствени дрехи.

Въпросът за конституционността на задължителните платени униформи остава отворен, тъй като според член 23 от Конституцията на Република България основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно.

За сравнение, в страни като Англия, обличането на учениците е почти безплатно поради държавни субсидии. В България обаче, към момента няма национална стратегия за облекчаване на финансовата тежест върху родителите или за изграждане на цялостна политика за ученическото облекло.

При условие че всеки от 700-те хиляди ученици плати дори само по 100 лева за униформа, годишният оборот в този сектор би достигнал 70 милиона лева. Въпросът за произхода на униформите - дали са внос или местно производство - остава без отговор от страна на държавните институции.

Остава открит въпросът дали и кога ще бъде разработена национална политика, която да балансира нуждата от униформи с финансовите възможности на родителите и да гарантира прозрачност в процеса на производство и доставка на ученическото облекло.