Бутонът за дрямка отдавна е функция в будилниците и мобилните телефони

Често се твърди, че използването на бутона за дрямка на будилника може да има отрицателно въздействие върху съня и когнитивните процеси. Доказателства в тази посока обаче няма. Ново изследване на психолози от Стокхолмския университет разкрива ползите от тази практика, съобщи АФП.

Хората редовно искат да останат в леглото и дори да заспят отново, когато алармата се включи сутринта. Бутонът за дрямка отдавна е функция в будилниците и мобилните телефони и често се твърди, че използването му има отрицателно въздействие както върху съня, така и върху способността на мозъка да се събужда. Въпреки това няма научни изследвания, които да подкрепят тези твърдения.

Авторите на настоящото изследване от Стокхолмския университет са проучили колко често се използва дрямката и какви са ефектите от това поведение върху съня, сънливостта, настроението и когнитивните способности.

"Резултатите ни показват, че хората, които дремят, средно спят малко по-кратко и се чувстват по-сънливи на сутринта в сравнение с тези, които никога не заспиват отново след първото включване на алармата. Не се наблюдават обаче отрицателни ефекти от дрямката върху отделянето на кортизол, сутрешната умора, настроението или качеството на съня през нощта", казва водещият автор на изследването Тина Сунделин.

Предвид факта, че малко проучвания са разглеждали събуждането сутрин, Сунделин и колегите ѝ са направили две изследвания.

Първото е обхванало 1732 души, които са отговаряли на въпроси за сутрешните си навици, включително колко често използват бутона за дрямка. Много от тях са съобщили, че дремят редовно. Това поведение е особено разпространено сред младите хора и сред тези, които според биологичния си ритъм спадат към типа "сова". Най-честата причина за дрямка е чувството, че човек е твърде уморен, за да стане от леглото, когато алармата се включи.

Във второто проучване 31 души, които имат навика редовно да си доспиват, са прекарали две нощи в лаборатория, за бъде анализиран по-детайлно сънят им. Едната сутрин им е било позволено да дремят 30 минути, а на следващата е трябвало да станат точно когато алармата се включи.

Резултатите от изследването са успокояващи за тези, които обичат да подремват. Въпреки че сънят на участниците е бил нарушен в рамките на половинчасовата дрямка, повечето от тях все пак са имали достатъчно време - над 20 минути. Това означава, че общата продължителност на нощния им сън почти не е била засегната. Освен това в условието за дрямка на никого не се е налагало да се събужда от дълбок сън. Обичащите да си подремват индивиди също така са се представили малко по-добре на когнитивните тестове, на които са били подложени непосредствено след събуждането.

Същевременно не е имало ясно изразени ефекти от дрямката върху настроението, сънливостта или количеството кортизол в слюнката.

"Нашето проучване показва, че половинчасова дрямка не оказва отрицателно въздействие върху нощния сън. Наблюдавахме някои положителни резултати, като например намалена вероятност за събуждане от дълбок сън. Когато на участниците беше позволено да подремнат, те също така проявиха по-бързо мислене след ставане", казва Тина Сунделин.

"Важно е да се отбележи, че в проучването са участвали само хора, които редовно подремват и за които е лесно да заспиват отново след всяка аларма. Дрямката най-вероятно не е за всеки", допълва изследователката.