Положението е особено бедствено в развиващите се страни

От магазините за домакински уреди в Съединените щати до пазарите за храни в Унгария и бензиностанциите в Полша, увеличаващите се цени на дребно заради високите разходи за енергия и нарушаването на снабдителни вериги оказват натиск върху домакинствата и бизнеса по целия свят, предава БТА.

Ръстът на инфлацията води до повишаване на цените на храните, горивата и други стоки и принуждава много хора да избират между това да бръкнат по-надълбоко в джобовете си или да затегнат коланите. Положението е особено бедствено в развиващите се страни.

"Забелязахме, че започваме да консумираме по-малко", каза Габор Парди, клиент на пазар за храни на открито в унгарската столица Будапеща, след като си е купил торба с пресни зеленчуци. "Опитваме се да пазаруваме най-евтините и най-икономичните неща, дори да не изглеждат много добре."

След вече близо две години пандемия от КОВИД-19 икономическото въздействие от кризата все още се усеща, независимо че страните излязоха от омаломощаващите локдауни и потребителското търсене се съживи. Нещата се влошиха от новата коронавирусна вълна, довела до връщане на ограниченията в Европа и други части от света.

Последиците се усещат особено силно в Централна и Източна Европа, където държавите са с едни от най-високите равнища на инфлация в 27-членния Европейски съюз, а хората изпитват затруднения да си купят храна или да заредят догоре с бензин своите коли.

Илдико Вардош Шерфьозьо, която продава месо на пазара в Будапеща, заяви, че забелязва спад в бизнеса, тъй като клиентите се насочват към многонационалните вериги, които предлагат намаления при купуване на големи количества.

"Купувачите са чувствителни към цените и затова често ни изоставят, въпреки че нашите продукти са с високо качество. Парите говорят", каза тя и добави: "Виждаме, че инфлацията не е нещо добро за нас. Направо съм доволна, че моите деца не искат да продължат този семеен бизнес. Не виждам много бъдеще в него."

В Полша, друга държава от региона, 71-годишната пенсионерка Барбара Гротовска заяви пред супермаркет с намалени стоки в столицата Варшава, че е силно засегната от почти трикратното увеличение на таксата си за смет до 88 злоти (21 долара). Тя се оплака също, че олиото за готвене, което използва, е поскъпнало повече от три пъти и вече струва 10 злоти (2,40 долара). "Това е голяма разлика", каза тя.

Повишаването на инфлацията в последно време изненада бизнес лидерите и икономистите по света. През пролетта на 2020 г. коронавирусът срина глобалната икономика. Правителства въведоха локдауни, бизнеси затвориха или намалиха работното време и цели семейства останаха у дома. Компаниите се готвеха за най-лошото, отменяха поръчки и се отказваха от инвестиции.

В опит да предотвратят икономическа катастрофа богатите държави и най-вече Съединените щати отпуснаха трилиони долара правителствена помощ - невиждана от Втората световна насам по мащаб мобилизация на икономиката. Централните банки намалиха лихвените проценти в стремеж да се съживи икономическата активност.

Усилията за стимулиране на икономиките обаче имаха нежелани последици: след като потребителите се почувстваха по-окуражени да харчат пари, придобити чрез правителствени помощи или нисколихвени кредити, а разпространението на ваксините насърчи хората да се върнат в ресторантите, баровете и магазините, увеличеното търсене подложи на изпитание възможността на доставчиците да издържат на това темпо.

Пристанища и складове изведнъж се оказаха задръстени със стоки, като цените започнаха да растат заради прекъсването на веригите за доставки, особено когато нови огнища на КОВИД-19 от време на време затваряха заводи и пристанища в Азия.

Повишаването на цените е драматично. Инфлацията в САЩ достигна през октомври 6,2 процента - най-високото равнище от 1990 г. Международният валутен фонд прогнозира, че потребителските цени в света ще се повишат тази година с 4,3 на сто - най-големия ръст от 2011 г.

Това е най-ясно изразено в развиващите се икономики в Централна и Източна Европа, като най-високите годишни нива на инфлацията бяха отчетени в Литва (8,2 процента), Естония (6,8 на сто) и Унгария (6,6 пункта). В Полша, една от най-бързо развиващите се икономики в Европа, инфлацията през октомври беше 6,4 процента - най-високата за последните две десетилетия.

Няколко купувачи пред сергия за зеленчуци във Варшава казаха, че са разтревожени от покачването на цените на основни стоки като хляба и олиото и че очакват ситуацията да се влоши през новата година, когато цените на енергията би трябвало да се повишат.

Пьотър Молак, 44-годишен продавач на зеленчуци, заяви, че все още не е принуден да вдигне цените на картофите, ябълките или морковите, които продава, но чери доматите, които внася от Испания и Италия и за които плаща в евро, са станали далеч по-скъпи, тъй като полската национална валута, злотата, е отслабнала.

"Ще усетим това най-вече през новата годината, когато електроенергията поскъпне", каза Молак. "Наистина ще го почувстваме, когато се наложи да харчим повече за дома си, отколкото за развлечения", допълни той.

Поевтиняването на валутите в Централна и Източна Европа спрямо долара води до повишаване на цените на вносните и горивата и засилва затрудненията, свързани с необходимостта от осигуряване на резервни доставки и други фактори.

Унгарската валута, форинтът, загуби през последните 6 месеца около 16 процента от стойността си спрямо долара и миналата седмица падна до историческо дъно спрямо еврото. Това е част от стратегията на унгарската централна банка да запази страната конкурентоспособна и да привлече чуждестранни компании, които търсят евтина работна ръка, каза Жолт Балаши, който е портфолио мениджър в "Холд асет мениджмънт" в Будапеща.

Цените на вносните стоки обаче се увеличиха стремително, а глобалните цени на петрола, фиксирани в американски долари, доведоха до рекордно поскъпване на горивата.

"Понеже унгарският форинт, както всъщност и всички регионални валути, в по-голяма или по-малка степен непрекъснато се обезценява, това постоянно ще повишава цените на петрола", преизчислени в нашите валути, каза Балаши.

В отговор на рекордните цени на горивата, които този месец достигнаха до 506 форинта (1,59 долара) за бензин и 512 форинта (1,61 долара) за дизел на литър, унгарското правителство обяви лимит от 480 форинта на бензиностанциите.

Мярката донесе известно облекчение.

Задаващите се избори в Унгария, на които управляващата дясна партия ще се изправи пред най-сериозното предизвикателство пред себе си, откакто дойде на власт през 2010 г., вероятно са били фактор за поставянето на лимита, каза Балаши.

"Очевидно това е политическо решение, което има големи икономически недостатъци, но вероятно прави домакинствата щастливи", заяви той.

Политическият характер на някои икономически решения не е ограничен само до Унгария.

Полската централна банка, която също е изправена пред обезценяване на националната валута, беше обвинена от критици, че е допуснала инфлацията да се повиши твърде много прекалено дълго време, за да стимулира икономическия растеж и да увеличи подкрепата за управляващата партия.

Тя изненада пазарите с времето и размера на две повишавания на основния лихвен процент този и миналия месец, в опит да намали цените. Унгарската централна банка пък повиши лихвите с по-малко 6 пъти тази година.

Но все пак, ако централните банки действат твърде агресивно и твърде бързо, за да контролират инфлацията, това може да попречи на икономическото развитие, каза Кармен Райнхарт, главен икономист в Световната банка.

Тя се притеснява от по-високите цени на храните, които засягат най-вече бедните хора в развиващите се страни, където прекалено голям дял от семейния бюджет отива за това на масата да продължи да има храна.

"Цените на храните са барометър за социално напрежение", каза Райнхарт, като отбеляза, че бунтовете по време на Арабската пролет, които започнаха през 2010 г., отчасти са били причинени от повишаване на цените на храните.

Ана Анджейчак, 41-годишна служителка на полска екологична фондация, още е била дете, когато комунизмът падна там през 1989 г., и има неясен спомен единствено за хиперинфлацията и за икономическите сътресения, дошли с прехода към пазарна икономика.

Тя обаче усеща, че цените се покачват, "всеки път, когато напълни резервоара" си, като цените на горивата са се повишили с около 35 процента през изминалата година.

"Имахме период на стабилност през последните години, така че инфлацията сега е голям шок", каза Анджейчак. "Нямаме повишенията на цените, каквито е имало тогава, но мисля, че това ще причини голям стрес."