Световните цени на храните растат с най-бързите си темпове от десетилетие, изостряйки проблемите на най-уязвимите държави в света, борещи се с последиците от пандемията от коронавируса.

Организацията на ООН за прехрана и земеделие (FAO) е обезпокоена, че скокът на цените може да предизвика допълнителни социални вълнения в страни, които вече са затънали в политически сътресения, предава БГНЕС.

Ето поглед на АФП върху ситуацията в световен мащаб:

Скок на цените на храните

Според ФАО цените на храните са били с близо 40% по-високи през май, отколкото преди година, най-рязкото увеличение от септември 2011 година. На 12-месечна база цената на царевицата е скочила с 88%, соята със 73%, зърното и млечните продукти с 38%, захарта с 34% и месото с 10%.

„Очевидно, това е много тревожно“, каза Ариф Хусайн, главен икономист на Световната програма по прехраната.

През 2007-2008 г. бруталното увеличение на цените на основните хранителни продукти предизвика безредици в редица градове по света. С пик през 2010-2011 г., покачването на цените послужи като предвестник за въстанията на Арабската пролет.

Какво движи явлението?

Глобалната икономика се възстановява, но инфлацията също се увеличава, тъй като правителствата похарчиха огромни суми за стимулиращи програми, след като пандемията спря икономическата активност миналата година.

Китай, който по проекти на Световната банка ще постигне растеж от 8,5% през 2021 г., поглъща основни храни като маслодайни семена, зърнени култури и месо.

"Реално Китай е този, който в момента подхранва скока на цените на храните," каза икономистът Филип Чалмин.

Очаква се американската икономика също да отскочи силно, като Световната банка прогнозира ръст там от 6,8% тази година.

Но икономическото възстановяване е "много неравномерно" по целия свят, тъй като развиващите се страни са изправени пред по-високи мита за внос, докато доходите им не растат, каза Йозеф Шмидубер, заместник-директор на отдела за търговия и пазари на ФАО.

Други фактори зад скока на цените включват сушата в Бразилия, която води до повишаване на цените на царевицата, възстановяването на цените на петрола и експлозията в разходите за морски транспорт.

Колко ще продължи?

Това е трудно да се каже. За момента реколтата се очаква да бъде много добра. Американското министерство на земеделието прогнозира рекордно производство на реколтата за 2021-2022 г., както и реколтата от бразилска соя и американска царевица. Ако това се материализира, това ще помогне за облекчаване на ценовата ситуация. Но климатичните условия могат дапопречат на тези прогнози.

Шмидубер от ФАО смята, че цените ще останат относително високи тази година, особено ако цените на петрола се покачат, тъй като селскостопанският сектор консумира много енергия.

"Ако те се повишат, цените на храните ще останат високи за дълъг период от време".

За икономиста на ФАО Абдулреза Абасиан „единственото нещо, в което е сигурен, е, че пазарът на храни ще бъде още по-нестабилен в бъдеще, отколкото в миналото“.

Какво е въздействието за бедните страни?

В редица страни, които в момента са изправени пред други "шокове", като Covid-19, инфлацията в цените на храните в момента е над 20%, каза Ариф Хусайн от ФАО.

Ливан е изправен пред тежка финансова и икономическа криза, която доведе страната до фалит. Там нивото на инфлацията в цените на храните е било 226% на 12-месечна база през май, според уебсайта Trading Economics.

В Аржентина правителството спря вноса на говеждо месо за месец в средата на май, тъй като инфлацията в цените на храните рязко скочи.

Според Световната банка високата инфлация в Нигерия, подхранвана от рязкото увеличение на цените на хранителните продукти, е потопила още 7 милиона души в бедност.

"Цените се покачват, но в същото време доходите на хората намаляват заради Covid", каза Хусайн от ФАО. "Бедният човек е притиснат, защото цените се покачват и в същото време няма пари", каза той и посочи, че конфликтите са основната причина за несигурността на изхранването.

Ще предизвика ли социални вълнения?

Икономистът на ФАО Абасиан заяви, че „няма доказателства, че страните са по-добре подготвени от преди 10 години“ за такова колебание на цените.

„Горе-долу същите държави, които бяха в челните редици на бунтовете и политическата нестабилност преди 10 години, днес лесно могат да се окажат в абсолютно същата ситуация: събуждайки се сутринта и откривайки, че цените са се покачили много бързо“, каза икономистът.

Въпреки това, за разлика от преди десетилетие, когато растящите цени на храните бяха очевидно основната причина за социално недоволство, сега те са "един от многото други проблеми".

„Богатите страни“, каза Абасиан, „трябва да бъдат подготвени за сътресения в Африка, Латинска Америка и Азия. За да избухнат социални вълнения, всичко, от което се нуждаете, е малка искра. Това може да са цените на храните, или цените на енергията, или просто лошия дъжд."