Тризвездна мизерия в село Чифлик
- Автор: Нели Маринова
- Коментари: 0
Когато месеци наред си мечтал най-после да свършат пустите КОВИД ограничения и когато това все пак се случва, е нормално да се отправиш към любима дестинация.
В случая със семейството ми избрахме Троянския балкан. Красиво място, не много далеч от Русе. Там въздухът е кристално чист, има минерални басейни с топла и лековита вода, местните хора са гостоприемни и приготвят страхотни вкусотии.
Речено сторено!
Решихме да се поглезим с тризвезден хотел. Избрахме „Балкан“, който на снимки изглежда чудесен и има добри отзиви от миналите години. Пристигнахме, а на паркинга имаше много автомобили с русенска регистрация. Явно русенци обичат това кътче.
Настанихме се в стаята след доста чакане, тъй като пред нас имаше група от поне 15 човека. А пред хотела непрекъснато прииждаха още групи от хора. Чудехме се как така в пандемия ще се съберат толкова много народ, ама…. Все пак нищо не казахме. Ние сме семейство от 3-ма души – двама родители и дете.
Влизаме в стаята и… ужас.
Първото, което ни лъхва е остра миризма на мръсно и мухъл. Стаята – миниатюрна. Кошчето за боклук – неизхвърлено. Вместо трето легло, имаше разтегнат диван, от който детето падаше непрекъснато, тъй като по средата се разтваряше.
Още по-вълнуващо беше когато решихме да полегнем на леглата. С погнуса установихме, че чаршафите са мръсни, с петна от кръв и други телесни течности. Камериерките толкова са бързали да свършат работа, че само за „позагладили“ чаршафите и толкова.
Слизам до рецепцията и казвам учтиво: „Извинете, чаршафите в нашата стая не са сменени“. Последва най-ококореният поглед, който бях срещала, придружен с въпроса „Ама стаята ви не е ли изчистена?“. Отговорих: „Ами не знам, Вие би трябвало да знаете по-добре от мен.“
Храненето беше много интересен момент.
В условията на КОВИД пандемия, уж трябваше да се случва по етажи, но това беше само на обяд. Вечерта всички се оказахме натъпкани като сардели по масите, имаше диджей, който „нахъсваше“ купонджиите и никой за нищо на света не си спомняше какво означаваше това понятие „Дистанция“. На закуска нещата бяха съвсем „през просото“. Блъскане край масите за това кой колко ще вземе от храната и ще изпревари другите, опашки пред кафе машината, маски….никакви.
В минералните басейни също бяха допуснати много почиващи. Повечето от тях не бяха гости на хотела, външните посетители си плащат такса за ползването на басейна, който преливаше от хора. Вакханалията на Бай Ганьо „хвърли се с главата надолу и оплискай всички“, се вихреше навсякъде. Млади и стари, рамо до рамо, кихайки и прикашляйки си стояха в минералните води. Изобщо не пожелах да ходя и да се разправям отново с регистратурата защо допускат толкова много хора в басейните, при положение, че те нямат безкраен капацитет. Ако не беше плачът на детето, щяхме да си тръгнем веднага.
Това „приключение“ в претъпкан хотел с много занемарени стаи, ниска хигиена и лошо обслужване ни костваше близо 300 лева за нощувки, още толкова за бензин, пътни разходи и превантивно купуване на имуностимуланти. Понеже сега тръпнем да видим дали не сме си донесли „подарък“ – КОВИД от тризвездната мизерия, за която си платихме.
НАПАРАПЕТВАНЕ
Предизвикателства забавят реставрацията на Доходното здание
Русе изпада от трето на осмо място в класацията по...
Крадци заплашиха пенсионер, че ще му отрежат пръстите, ако...
Единственият медицински хеликоптер у нас не може да стигне...