Представяме ви разказа на една българка, посетила Къкринското ханче - печално известно като лобното място на Левски.

Ето нейните впечатления от разходката по следите на българската история:

"Къкринското ханче е място, свързано по трагичен начин с българската история. Посещавайки го обаче, можеш да се потопиш в историята и един отминал свят, когато хората са живеели по много различен от нас начин.

Някои от тези хора са били отдадени на идеята за българската свобода и са правили всичко, за да се случи тази свобода. Атмосферата и духа на тази отминала епоха усещаш, ако влезеш в стаите на ханчето, ако поседиш малко на слънчице в двора или се докоснеш до вековния бряст.  

Къкринското ханче се намира на 16 км от Ловеч, в село Къкрина. Бързичко намерихме музея, който е разположен в центъра на селото, в близост е кметството, а има и обозначителни табели.

Пристигнахме по обяд, а се оказа, че сме първите посетители за този делничен ден. На следващият ден обаче бяха честванията на годишнината от залавянето на Левски и се очакваха много посетители: официални гости, деца, ученици, граждани.

Това ни обясни уредничката Силвия - научихме много за това място от нея, защото тя разказва интересно и увлекателно. 

Първо разгледахме помещенията - влизайки в ханчето попадаш в кръчмата, в центъра на която има голям тезгях, маси и пейки за сядане.

Плащането се е извършвало чрез пускане на монети в специален отвор на тезгяха, като парите се събирали в чекмедже под плота, което си е стояло заключено и се е отваряло единствено от собственика със специален ключ.

После преминахме в стаята за нощувки – повечето от гостите са нощували на пода, имало обаче и едно легло за по-претенциозните.

В Къкринското ханче тази стая за нощувки се е отоплявала от зидана стайна печка - джамал, който е отоплявал и съседното помещение. В миналото зимите са били дълги и студени, затова хората в райони като този са се отоплявали с такива печки, като огънят от тях е отоплявал не само всекидневната, но и съседно помещение.

След стаята за нощувки попаднахме в просторното помещение, където са връзвали конете - нали това са били основните транспортни средства по онова време. 

От там излязохме навън и срещу нас видяхме плета, където е заловен Левски. Плетът в музея е изграден по подобие на този, който Левски се е опитал да прескочи, а до плета е старият бряст, който е станал свидетел на залавянето на Левски. Близо до бряста и плета е издигнат и паметник на Левски.

Разбрахме, че Левски е заловен тук от турските заптиета на 27 декември 1872 г., заловена е и комитетската поща, която е била в него. Заптиетата нахлуват в ханчето били са петнадесетина на брой. Левски се опитва да избяга, но докато прескача плета, цървулите му се оплитат и той е заловен, а по-късно съден и обесен в София.

За Къкринското ханче се знае, че е било наето от революционния комитет в Ловеч, а за негов домакин е назначен близкия приятел на Апостола – Христо Цонев Латинеца. След като Левски е заловен ханчето е изоставено.

С годините сградата на Къкринското ханче се руши, а пожар в началото на 20 век го унищожава до основи. През 1901 г. е поставена паметна плоча, а възстановяването на ханчето в автентичния му вид започва през 1926 г.

Музеят в него е открит през 1931 г., като пресъздава истинския вид на ханчето преди пожара - кръчмата и стаята за спане. Сега в музея можете да научите много за историята на ханчето и революционния комитет, живота на Левски, да си купите  информационни материали и сувенири.

На това място се замислих дали ние в момента знаем истинското значение на думата „свобода“ и дали истински ценим това, което са направили за нас едни хора, живели преди доста години.

Някои от тези хора са забравени, но други, като Левски, са се превърнали в част от нас и от историята ни, самосъзнанието ни на българи.

Радвам се, че бях в Къкрина и се докоснах до тази история, ако и вие не сте били – стягайте багажа и се потопете в миналото."

Нели Митева, Аз на път