Ако не е бил заловен в Ловешко, Левски с голяма вероятност е щял да попадне в турски ръце, в друг район на страната, счита преподавателят в УНСС

Публикуваме коментар на проф. д. н. Ивайло Христов, преподавател в УНСС, споделен в Епицентър:

Трагичните събития от есента и края на 1872 г. дават основание да се лансира тезата за наличието на „бунт против Левски“ . Тя е изказана за пръв път от Георги Бакалов в едноименната му статията, в която се разглежда конфликта между Апостола и Анастас Попхинов.

Тази находчива дефиниция е възприета и от Крумка Шарова, която я е преформулира във варианта: „Бунтът на Димитър Общи срещу Васил Левски“. Но „бунтът“ започва още края на 1869 г. първоначално като противоречие между БРЦК и Вътрешната революционна организация с ръководен орган Привременно правителство в Ловеч.

Лидерите на емиграцията, начело с Любен Каравелов открито обвиняват Левски, че разделя революционните сили. Все пак, някакъв компромис е намерен на Общото събрание в Букурещ от края на април 1872 г. , но недоверието между двата лагера остава. Безспорно това рефлектира и на дейността на Апостола вътре в страната.

Независимо, че пълномощията на Левски като главен апостол са потвърдени от Общото събрание, започналото разединение във ВРО е факт. То засяга обаче не цялата комитетска мрежа, а преди всичко част от комитетите в Северна България – Етрополе, Плевен, Орхание и други по-малки селища. Нестабилни са и нещата в Ловеч – „столицата на Апостола“, където Марин п. Луканов, Димитър Пъшков, Иван Драсов, поп Кръстю Никифоров макар и по различни причини и подбуди са резервирани към Левски и неговият начин на работа. От своя страна той е имал верни и предани хора в районите, които условно казано са „под властта“ на Димитър Общи.

Без съмнение Димитър Общи е имал харизма и е изпитвал патриотични чувства. Достатъчно е да прочетем страниците, посветени на него в „Миналото“ на Стоян Заимов, както и спомените на някои съвременници. Все пак като човек участвал във войни и приключения из Италия и Крит, той е имал богат практически опит и способност да увлича в революционното дело, наивните и полуграмотни еснафи и селяни.

Правейки го и по-увлекателно, и по-фриволно от Апостола, за когото въстанието не а авантюра, а резултат от продължителна и методична подготовка. Със своя популизъм и самохвалство, Общи без съмнение е по-разбираем за мнозина от дейците от Тетевен, Етрополе, Орхание и околните села.

В този смисъл, определено може да се каже, че поведението на Димитър Общи е част от предисторията на кризата на Вътрешната революционна организация. Той е изпратен от председателя на Букурещкия революционен комитет Любен Каравелов за пръв помощник на Левски през лятото на 1871 г.

Познавайки Димитър Общи от Белградската легия, Дякона дълго се е съпротивлявал на това решение. Той пише на Любен Каравелов, че „бай Димитър“ е неграмотен харамия, с доказани престъпления през четническите си години. И макар да е бил доброволец в отряда на Гарибалди и участник в Критското въстание, няма качества за тайна революционна дейност.

Изправен през свършен факт, Левски приема Димитър Общи, който изостря докрай съществуващия вече конфликт между принципите на централизма (олицетворяван от Левски) и децентрализма, застъпван от Ловчанския централен комитет.

Така, още през есента на 1871 г. вече съществува спор между Левски, от една страна, и от друга – мнозинството от членове на Ловешкия комитет, Димитър Общи, Анастас Попхинов по въпроса дали едно лице да държи в свои ръце и направлява работата по изграждането и дейността на комитетите или задачите в България да бъдат разпределени между много повече хора, за да се ускори подготовката за въстание.

Стремежът на Общи да излезе от контрола на Левски и да развива напълно самостоятелна от него дейност се основава именно на това разбиране, застъпено и от вишегласието на Ловешкия комитет.

Ето защо, в отношенията си с Левски още от началото на идването си в България Димитър Общи проявява недисциплинираност, склонност към самоволие и самовластие. През юли, август и септември 1872 г. конфликтът между Левски и Димитър Общи достига до най-голяма острота и довежда до скъсване между тях.

Общи започва открита сепаратистка дейност от Тетевен до София, която внася напрежение, застрашава нормалния хода на работата и застрашава комитетската мрежа. Разложителните процеси в революционната организация са видими и те, за съжаление, дават своите резултати.

Най-драстична проява на своеволие, извършено от Димитър Общи, както е добре известно, е организираното нападение на орханийската поща в Арабаконашкия проход на 22 септември 1872 година. На тази дата 14 души обират пощенската кола, която кара 125 хил. гроша, въпреки изричната забрана на Левски. Замисълът е очертан от Общи съвместно с Петко Милев и хаджи Станьо Врабевски и Тодор Пеев. Логиката на Общи и неговите съмишленици е ясна, подчинена на принципа „От народа за народа!“.

По същото време Апостола обикаля Южна България, докато опозицията срещу него в Ловеч и Етрополе набира скорост. Набират скорост обаче и усилията на властта. Нападателите на хазната са в турски военни униформи, десет дни полицията смята, че са уволнени войници и върви по фалшива следа.

Заблудата на турската власт трае по-малко от месец. Софийският мютесариф Мазхар паша вдига на крак всички заптиета, редовни и запасни войници и изпраща телеграми до околийските управители ва Враца, Берковица, Пирот, Враня, Кюстендил, Дупница, Джумая, Самоков, Крива паланка, Ихтиман, Орхание, Ловеч, Плевен, Никопол, Оряхово, Пазарджик, Етрополе, Тетевен, Златица. Отпуснати са също така допълнително 3000 гроша за тайни агенти, из селата и градовете плъзват турски шпиони, облечени в български дрехи. В резултат: арестувани са всички обирачи на хазната и всички комитетски хора от Ловеч, Тетевен и околностите.

Мазхар паша води първото следствие, продължило от 19 до 28 октомври 1872 г. в Тетевен и Орхание. Горчиво е да каже, но мнозина сами се предават и се топят един друг, издавайки и това, за което не ги питат.

След разследване в Тетевен и Гложене полицейските власти попадат на Димитър Общи в с. Чериково (дн. Садовец), Плевенско.

Злополучният опонент на Левски е заловен докато спи върху чувал орехи, който уж е тръгнал да продава като дребен търговец.

Самоличността му е установена, след което е изпратен в Тетевен, а след това и в София. По време на процеса той следва „тактика на множеството“. Тя цели турската власт и чуждите наблюдатели да бъдат респектирани от мащабите на революционната организация, а оттук и възможността за по-меки присъди и отстъпки.

В Арабаконашката акция има няколко особености, които я различават от останалите събития, свързани с историята на революционния терор в практиката на ВРО.

Преди всичко, тя е насочена срещу османска държавна институция, а не спрямо богатите българи – чорбаджии. Така се посяга пряко на финансите на империята, факт, който променя основно отношението на турските власти към извършения обир. И още нещо – при обира за първи път реално се прилага практика да се отделя „десятък“, т.е. 1/10 от иззетите пари, в полза на извършителите.

Така или иначе, „Арабаконашката афера“ е тежък удар за революционната организация. Обирът и предателското поведение на Димитър Общи пред османските власти довежда до разгром на комитетите върху значителна територия – Тетевенско, Етрополско, Ботевградско (Орхание).

В резултат на тези сведения на османската власт стават известни и съсипани са 80 комитетски „гнезда“ и 500 лица. Най-лошото е, че тази афера води до залавянето и екзекуцията на Васил Левски – идеолог и организатор на националноосвободителните борби.

Интересен е въпросът: дали Димитър Общи е натрапен на Левски от Любен Каравелов и Панайот Хитов? И каква е точно ролята, която те са му отреждали в редовете на ВРО? Дали да подпомага Апостола реално или напротив – да съдейства да се наруши неговия монопол в ръководния процес.

В крайния си вариант (на границата с конспиративните теории), отговорът на тези питания гласят, че определянето на Димитър Общи за „равноапостол“ не е случайно събитие, а е част от стремежа на лидерите в емиграция да контролират делото на Левски, а по този начин постепенно и ВРО да се постави под контрол.

По този начин българското революционно движение да може да се управлява в някаква степен и от заинтересовани чужди интереси. (Примерно – сръбските, защото не е тайна, че и Каравелов, и Хитов използват средства, отпускани от сръбското правителство в Белград.)

Да припомним, че думата „шпионин“ за Димитър Общи е произнесена за пръв път от Панайот Хитов. Поводът за това е дошлата до него в Белград през ноември 1872 г. новина, че предводителят на обира в Арабоканак е заловен и прави пред следствените власти пълни разкрития.

Панайот Хитов съобщава за това в едно писмо, предназначено за ръководителите на революционната емиграция в Букурещ от 28 ноември 1872 г. В този документ войводата изразява мнение, че издайничествата на Димитър Общи са „по план на гръчкия консул“!

Паралелно с това, Панайот Хитов се опитва да оправдае и обезцени дадената от него препоръка през юни 1871 г. Димитър Общи да бъде изпратен за помощник на Левски в „Българско“. Според Панайот Хитов тя е имала следното съдържание: „Димитър е добар, но е инатлия и ако го разсърдят, ще излезе лоша работата, но инак аз не се меся на Дякона, ако иска нека да го прибере.“

Идеята Общи и Левски да бъдат пратени заедно на „панаиря в Българско“ възниква още в ранната пролет на 1869 г. Така внедряването на Общи в структурата на Вътрешната революционна организация е резултат на една системно плетена зад гърба на Левски политическа „паяжина“.

В препоръката си Панайот Хитов скрива част от истината за Димитър Общи – че не само е „инатлия“, но е и капризен, и коварен, че е склонен към авантюристични постъпки. А тезата му, че Общи действа по план на „гръчкия“ консул, най-вероятно има за цел да отклони всяко внимание от него и евентуалната сръбска линия на заговора срещу Апостола.

Ако наистина е имало целенасочена намеса на враждебни външни сили в дейността на ВРО, то Димитър Общи е изиграл ролята на тяхно оръдие.

Каква е ролята на Любен Каравелов за изпращането на Димитър Общи при Левски? И можел ли е той да го отклони от верния път, наложен във ВРО от Апостола? Не е изключено това да е била идея на сръбското разузнаване, за да има то свое „око“ и „ухо“ в недостъпната за никого отвън Вътрешна революционна организация.

Това мнение не е лишено от основание. Не е тайна, че Каравелов и Хитов са били убедени застъпници на позицията, че българското освободително дело може да е успешно, само в единодействие със сръбската външна политика.

Добре е известно също така, че именно това е главният повод за разногласията между Левски, от една страна, и Каравелов, и Хитов, от друга. Това никак не означава, че Хитов и Каравелов са били готови на предателство, но не бива да се забравя, че и двамата са били зависими от сръбското правителство, освен по силата на собствените си убеждения, но и чрез заплатата, която след 1867 г. то е давало на Хитов, и паричните помощи за отпечатване вестниците на Каравелов.

Почти сигурно е, че службата на Хитов при сърбите се е изразявала главно в това да контролира въстаническите инициативи вън и вътре в България, а по възможност и да ги направлява. Несериозно е в тази сложна плетеница от взаимовръзки да се твърди, че идеята за пращане на помощник (или помощници) на Левски поначало е погрешна и порочна. Но че изборът на Общи за това е несполучлив, преднамерен, порочен и фатален, това е напълно очевидно.

Оттук и логичният въпрос: дали Васил Левски не прави грешка, като не прилага Устава на дело, и не отстранява (или убива Общи), тъй като неговите прегрешения са били наистина достатъчни и за най-тежкото наказание, в редовете на ВРО.

Нали Апостола сам пише по този въпрос: “Бай Димитър, чи е заслужил в много неща за смърт, така е, но прощава му са на простотията му до сега! Ако да беше учен не можях да потъпча закона, (според който неподчинението на Устава се наказва със смърт, б.а., И. Х. ). Бай Димитър не е предател, но е неразбран – горделив и говори за работи от себе си, без да знай къде водят“.

Този отговор е показателен за мисленето на Апостола! Документите говорят, че ахилесовата му пета като лидер на ВРО е било неговото великодушие и безкрайна човечност, когато е мислил за дейците на ВРО. Левски не е бил доволен от Общи, но не го е възприемал като враг!

Следователно, може да се възприеме тезата, че Левски на практика подценява слабостите в характера на Димитър Общи и възможните неблагоприятни последици от неговия стил на работа и мислене. За това Апостола го оставя жив. А равносметката е известна: за по-малко от година мотаене из Българско, Димитър Общи успява да въвлече Апостола в опасни ситуации, някои от които поставят началото и на подли интриги.

В резултат през 1872 г. в редовете на ВРО вече е оформена опозиция, в лицето на Димитър Общи. Към нея гравитират революционни дейци от ранга на Тодор Пеев, Данаил Попов, както и членовете на тетевенския и етрополския комитети. Месеци преди обира на хазната в Арабаконак, от тези среди в редовете на ВРО започва клеветническа кампания срещу Дякона.

Опозицията обвинява Левски, че не вършел достатъчно работа, че харчел народна пара и бил „привилегист“ – т.е. „привилегирован”!? От страна на Анастас Попхинов се стига и до отправянето на най-груби заплахи срещу Левски за саморазправа.

Към тези клевети Левски се отнася сериозно, но нито за миг не пада на нивото на хулителите си. Той борави с факти и цифри и призовава към демократично решение на възникналите проблеми. В духа на устава, Левски призовава към събиране на „документите“ против него и отиване на съд пред Централния комитет.

Защото, в противен случай това е интрига, която спира ходът на народната работа“ – пише Левски, оставайки високо над личните обиди: „Ако Вий мен не сте познали, който са таркалям десета година в тая работа, то за другите сте съвсем излъгани...“

Своеволието, егоизма и авантюрите на Димитър Общи и неговите „сподвижници“ на практика водят до разрушаването на структурите на Вътрешната революционна организация в Северна България. И то още преди Апостола да е заловен, което предопределя съдбата му.

Стечението на конкретните обстоятелства при залавянето му може да е случайно, но крайният резултат е предвидима реалност.

Съдбата на Левски в голяма степен е била предрешена! Ако не е бил заловен в Ловешко, Левски с голяма вероятност е щял да попадне в турски ръце, в друг район на страната, по пътя си за Букурещ?!

Така и без конкретно предателство залавянето на Левски изглежда да е било въпрос на време!