„С документите, които бяха намерени и преведени става ясно, че поне през последните месеци от своята дейност османските власти много внимателно наблюдават действията на революционната емиграция и по-специално действията на Левски“.

Това заяви в интервю за БГНЕС доцент Радослав Спасов от Историческия факултет на СУ.

Още от 1872 година османските власти са знаели за комитетите на Левски и българското освободително движение.

„За османските власти още от 1872 година не са тайна всички действия, които водят до формирането на революционната организация и нейното развитие в българските земи. По времето на своята първа опознавателна обиколка, която започва през декември 1868 година, Левски преминава през десетки български селища. Предполага се, че по време на тази обиколка е успял да установи контакти с десетки хора, които биха били привлечени от идеите на революцията. При втората си обиколка от 1869 година се създават десетки комитетски средища в много български селища. Левски успява да привлече към делото десетки духовници, учители, търговци“, заяви историкът.

Противно на митовете, има създадени комитети и в района на София.

„Обясненията в историографията са няколко през годините. За мен лично това, което е създадено, като комитетска мрежа до Софийско е един красноречив факт, който показва желанието на месните комитетски дейци. Ако говорим чисто географски съществуват и комитетски мрежи в Софийско“, заяви Спасов

Принудителното затопляне на отношенията между Сърбия и Османската империя принуждава Левски да напусне легията на Георги Раковски.

„Когато се създава легията на Раковски, Левски с още около 600 българи взима участие в нея. Там са били и стари утвърдени войводи, като Филип Тотю има и млади бъдещи революционери, като Стефан Караджа, Хаджи Димитър и много други. Левски участва активно в обученията на легията, като по това време получава и своето прозвище Левски. С регулирането на отношенията между Сърбия и Османската империя, на практика от Белград са принудени под натиска на Великите сили да установят отношения с Високата порта и да разпуснат легията на Раковски. Нейното разпускане принуждава Левски да тръгнат от Белград, той се връща в българските земи и започва да работи, като учител“, заяви доц. Спасов.

Той припомни, че дълги години в нашата историография битуваха различни мнения за залавянето на Апостола на свободата – от предателство до случайност. През последните години бяха намерени и преведени редица документи, които хвърлиха нова светлина върху последните месеци на Васил Левски. От тях става ясно, че османските власти са знаели за него много по-отрано. Предполага се, че от пролетта на 1872 година, те имат информация за Левски, как изглежда, както имат и информация за членовете на комитетите.

„Тогава се случват няколко важни събития, най-известното е самоубийството на помощника на Левски Ангел Кънчев на 5 март 1872 година в Русе. Всичко това е последвано от назначаването на нов валия, който доста енергично започва да проследява процесите, които текат в българското освободително движение. От този период са опитите за все по-масирано внедряване на турски шпиони. Ние знаем, че тези опити се катализират след четническите акции от 1867 година и след преминаването на четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър през 1868 година. Фактът, че османските власти са добре информирани за първото общо събрание на БРЦК, красноречиво ни показват, че те са разполагали с достоверна информация“, заяви проф. Спасов.

Левски опитва да се измъкне със стрелба от засадата в Къкринското ханче, но при опит да прескочи ограда, дрехите му се закачат на нея.

„Отдавна се известни спомените на Никола Цвятков. Там много добре е показано, че в ранната сутрин на 27 декември, когато отиват заптиетата да ги арестуват, Левски се опитва да излезе през задната страна и да си проправи път със стрелба. Потерята, която е изпратена, не е била малочислена, заптиетата са обградили Къкринското ханче и според информацията, която е достигнала до нас, при опита да прескочи оградата, закача се част от дрехите му и той буквално пада върху три от заптиетата, които чакат в засада. Те се опитват да го арестуват, но Левски успява да се освободи от тях. Останалите заптиета виждат, че той се опитва да пробие обсадата и всъщност стрелят срещу Левски, леко ранен е и при опита да бъде задържан едно заптие порязва ухото му“, припомни историкът.

Освен Васил Левски, осъден на смърт е и Димитър Общи, както и стотици други участници в комитетската дейност.

„От последните документи, които бяха публикувани, става ясно, че на започналия процес османските власти нямат намерение да прокарват по-тежки мерки срещу българското освободително движение. Опасяват се от натиска на Великите сили. Самите документи показват, че османските власти имат много добра информация за Левски и комитетската мрежа. От една страна между валията на Дунавския вилает и Великият везир протича постоянна кореспонденция и двамата са напълно наясно с обхвата на българското движение. Софийският управник няма тази информация. Маскар Паша успява да достигне до голяма част от комитетските дейци с проведените разпити. Още от Ловеч е изпратен в Търново, а от там в София. На процеса в София са издадени две смъртни присъди. Едната е на Димитър Общи, а другата на Васил Левски“, каза доц. Спасов.

Имало е няколко опита за освобождаването на Апостола, но те са били провалени.

„Имало е опити за освобождаването на Левски. Първите два опита са в Търново. Идеята на един от най-големите сподвижници на Апостола- Христо Иванов-Големия е да се освободи Левски, докато е в ареста. Идеята е била да се запали ареста, като се създаде суматоха, а в тази суматоха арестът да бъде атакуван. Този план не сработва, защото подготвените запалителни глави падат доста далеч от двора на ареста. Другата идея е била по пътя за София да бъде освободен. Османските власти много добре знаят, кого са арестували и извеждането на Левски е станало в пълна тайна и конспирация с отряд от 250 човека“, разказа историкът.

Истинската дата на неговото обесване е 18 февруари, а не 19, както мнозина смятат.

„Истинската дата, която трябва да отбелязваме е 18 февруари. Васил Левски е обесен на 6 февруари, което по нов стил означава 18 февруари. Ние историците се опитваме да наложим истинската дата, но 19 февруари е дата приета от официалните институции“, каза той.