Левски е единственият, който смята, че в подготовката на въстанието трябва да бъдат привлечени и чорбаджиите

Едва ли има по-светла личност в българската история, пред която всички се прекланяме. Много се знае за живота на Апостола, за безграничната му отдаденост към идеята за освобождението на родината, за трагичната му съдба. В следващите редове ще припомним как организира комитетите Васил Левски, пише Актуално.

Първа обиколка

Емигрантската политическа организация “Българското общество”, читалище “Братска любов” и организацията на “младите” събират средства, с които на 7 декември 1868 г. Левски заминава с параход от Турну Мъгуреле по Дунав, по суша и отново с параход по Черно море за Цариград.

От столицата на Османската империя на 11 декември Апостола започва първата си обиколка из българските земи. По време на тази обиколка той се запознава с възможностите за революционна дейност. В началото на януари 1869 г. напуска Цариград и тръгва към Тракия и Северна България. Преминава през Пловдив, Казанлък, Сопот, Карлово, Сливен, Ловеч, Велико Търново, Плевен и Никопол. Среща се с доверени хора, за да ги спечели за народното дело. На 24 февруари Апостолът приключва своята обиколка и се завръща в Румъния, обнадежден, че народът е готов за въстание.

Втора обиколка

На 1 май 1869 г. Левски започва втората си обиколка на българските земи от Никопол. Вече е снабден с революционна прокламация и пълномощно, получени от Иван Касабов. Документите удостоверяват, че Левски не е случаен човек, а изразява позицията на българската политическа организация в Румъния и носят печата на Привременното правителство в Балкана.

През тази втора обиколка се изгражда Вътрешната революционна организация (ВРО). Първият комитет е основан в Плевен с помощта на Данаил Попов. Следва създаване на местни революционни комитети в Ловеч, Троян, Калофер, Карлово, Казанлък, Сопот, Чирпан, Пловдив и др. Васил Левски е вече на друго мнение - въстание не може да се вдигне толкова скоро, както е мислил няколко месеца преди това. Вижда необходимостта от по-сериозна подготовка на народа, която да се осъществява от революционни комитети, свързани помежду си.

Завръщане в Румъния

На 26 август 1869 г. Левски отново се завръща в Букурещ, където се включва дейно в живота на българската емиграция. В края на 1869 г. заедно с Любен Каравелов създават Българския революционен централен комитет. Организацията убеждава българската емиграция, че центърът на подготовката на предстоящото въстание трябва да се премести във вътрешността. Българите трябва да разчитат на собствените си сили, а не на помощ отвън. Емигрантите осъзнават, че има нужда от организиране на народа, но нямат ясен план как да се направи това. Те все още разчитат на чужда помощ.

Отново на родна земя

Апостола се разочарова от емигрантите и през май 1870 г. се завръща в българските земи, където продължава с комитетската мрежа. До края на 1871 г. създава гъста мрежа от революционни комитети, които се обединяват в обща Вътрешна революционна организация (ВРО). За столица на ВРО е обявен Ловеч, а тамошният комитет е обявен за Български революционен централен комитет (БРЦК). В документацията на организацията комитетът вече се нарича Привременно правителство на България.

Именно създаването на Централния комитет в България се оказва важна стъпка в укрепването на вътрешната комитетска организация. За Левски Централния комитет е върховно ръководство на революционното движение с общонационални функции. От “четиримата големи” на българската революция (другите трима са Георги Раковски, Любен Каравелов и Христо Ботев), Левски е единственият, който смята, че в подготовката на въстанието трябва да бъдат привлечени и чорбаджиите. Тяхната финансова подкрепа е особено необходима за материална осигуреност на въстанието.

Към края на 1871 г. Вътрешната революционна организация е единствената сила, която е способна да постави на дневен ред българския национален въпрос. Комитетите започват работа за привличане на привърженици, за събиране на средства и закупуване на оръжие. С увеличаване на работата, БРЦК изпраща на Левски двама помощници - Димитър Общи и Ангел Кънчев. За съжаление той работи кратко с тях. На 5 март 1872 г. при проверка от османската полиция в Русе, Ангел Кънчев се самоубива.

Димитър Общи все по-малко се съобразява с комитетската дисциплина и развива самостоятелна дейност. Авантюризмът на Димитър Общи впоследствие води до разпад на революционната организация и залавянето на Левски.