Проф. Андрей Пантев: Западът не ни вярва, защото бяхме най-обичащата великия Съветски съюз страна. А днес сме декларирали, че сме най-американофилската нация

- След атентатите в Париж на 13 ноември за пореден път констатираме: светът вече не е същият. Забравяйки обаче защо и преди колко време сме били казали същото. Защо се стигна дотук и за какво трябва да си посипем главата с пепел, проф. Пантев?
- Светът не е чак толкова различен, след като казваме „отново“. Тероризъм като понятие и действие съществува дълго преди да рухнат кулите близнаци в Ню Йорк. Имаше теории, направиха се конференции, взеха се превантивни мерки. Нима не е ясно, че не може със същите средства да бъде предотвратен тероризмът – с изолации, със стени, с рестрикции по граничти пунктове, с паниката да се проверяват и обувките на пътниците.

Става дума за нещо съвсем друго – къде са корените на тероризма. Те не са само в абсолютното зло. Колкото и отвратително, отблъскващо и достойно за гняв да беше случилото се в Париж, то свидетелства, че не всеки, който се взривява, смята, че го чакат хубавици и райски песни в отвъдния свят. Става дума, че корените на тероризма лежат в различията между бедни и богати. В такъв случай може да питаме кое най-напред изследваме – причините или следствието. Светът трябва да бъде малко по-справедлив, за да няма хора, които смятат, че да умреш от куршум е по-леко отколкото да умреш от глад. Разбира се далеч не всички тези злодеи са бедни, но те са използвани от идеята, че не може да има толкова големи различия, при които богатите стават все по-богати, а бедните все по-бедни.

- Само политиците ли не забелязват, че светът все повече се превръща в една лодка, в която всички пътуваме?
- Не, не е една и съща лодка. Едни плават в луксозен лайнер, а другите плават в дървена гемия. Това е различието, което днес се замъглява от етнорелигиозни стълкновения, култури и амбиции. Светът не се е променил по отношение на конфликтите и социалните пропасти. Това е хранителната среда на всички онези, които я използват, за да сеят смърт, унищожение и ненавист.

- Напоследък износът на „демокрация” придобива едва ли не сибирски размери. Колко полезно се оказа това и какъв е в крайна сметка резулататът от такова действие?
- Със забележителното изключение на Япония, никъде демокрацията не е наложена отвън и със насилествени средства. Често пъти бомбардировки, смяна на режими, държавни преврати произвеждат контрапродуктивни резултати, при които онези, които с основание са отстранени, са заместени от режими, системи и управления, които в никакъв случай не са по-добри от предишните.

- Какво стана с цивилизационните ценности, които толкова много даваме за пример, като една от главните е „утре да имаме повече от днес”. Оказа се, че лакомията не познава граници.
- Първо, цивилизационни ценности е универсално понятие. Не смятам, че цивилизацията в Япония е по-малко благородна от европейската. Така че под прикритието на цивилизационни различия се търси оправдание за това, че едни налагат на други своята система. Защото днес ние много лесно сме паникьосани от бежанска вълна, която се нарича варварска орда. Но сме забравили, че преди векове ние сме отишли там, а не обратното. Затова тези неща трябва да бъдат обсъдени не като цивилизационни различия, а като сблъсък между по-бедните и доста по-богатите. Независимо по какъв начин е постигнато това богаство и тази бедност.

- Къде сбърка Западът, какво не разчете? Предварителната идея, че т.нар. бежанци могат да бъдат точно тази работна ръка, от която има нужда стара Европа май се провали, а страните сами попаднаха в капана на собственото си гостоприемство?
- Точно за това става дума. Нека не забравяме, че отначало преди години с охота бяха приемани пакистанците в Англия и турците в Германия. И бяха приети за това, че трябва да изчистят тоалетните, да пометат улиците, да сготвят на семействата, но те не могат да си отидат още същата вечер. Тези хора се възпроизвеждат биологически, но и образователно.

Те са второ-трето поколение хора, които имат само усещане да бъдат част от този свят, без непременно да са второкласни граждани. Самият факт, че има навсякъде толкова много гета от това население свидетелства, че има сегрегация, която подобно като в Америка не може да не бъде източник на конфликти – често пъти варварски и жестоки.

- В момента у нас разделението на русофили и русофоби заплашва устоите на обществото, откъде идва тази неистова омраза? Фобите все уточняват: „Уважаваме Достоевски и Чехов, но Путин – не“. Как да разбираме това?
- Извинявайте, но много ми е смешно това парвенюшко признание на нашите русофоби, че уважават руската култура. Защото без тях престижът на руската култура от Австралия до Норвегия и от Мексико до Англия ще рухне. Това е много смешно - и без нашето признание тази култура респектира и се възприема от човечеството. Това е прикритие за тест за благонадеждност, какъвто е русофобията у нас. Обаче имам усещането за всичките тези русофоби, част от които са отколешни съветски възпитаници, че с китка в ръка ще посрещнат руските братя, ако някакъв нов вариант на Ялтенските споразумения бъде осъществен у нас.

- Казвали сте, че при война първо умира истината. Кое ви кара да мислите така? Може ли към тази констатация да добавим медийната пропаганда, която в момента се явява сериозно оръжие?
- Разбира се, ако има война, то тя е информационна и не е от вчера. Спомням си през март 1999 г., когато Си Ен Ен половин час показваше как умира един бошняшки старец на някакво магаре. Но не показа убитите дечица, за които вече има паметник в Белград. Така че различните версии, които се приемат от наивната публика, е предварителен индикатор, а защо не и акт на военно противопоставяне.

- Десните у нас не признават друго мнение освен собственото. Това не прилича ли на вид сталинистки и тоталитарни рефлекси?
- Тоталитаризмът е преди всичко манталитет. Не забравяйте, че всичко, което се казва от онези, които субсидират (да не кажа бруталната дума плащат) институции и личности, инициативи, проекти и прочее, не могат да кажат другояче по простата причина, че без тази подкрепа те не биха се осъществили в една естествена среда и селекция.

- Толкова много се стараем днес Западът да ни хареса. Е, заобича ли ни той?
- Западът, независимо какво означава това, тайно ни презира дори, когато ни използва.

- Защо?
- Защото бяхме най-обичащата великия Съветски съюз страна. А днес сме декларирали, че сме най-американофилската нация в Югоизточна Европа. Тези амплитуди не могат да не будят съмнение кога сме искрени и кога сме на страната на истината, а не на силата.

- Е, това се чува най-много от устата на президента ни, не толкова на обикновените хора...
- Не, излиза от устата и на нашия постоянен посланик във Вашингтон, излиза и от много конюнктурни нагаждачи, които искат да зачеркнат миналото. Днес всеки, който каже и припомни кой е изгонил турците от България, автоматично го дегизират като русофил.

- Най-често повтаряното име на политик в света сега е това на Путин. Първо като злодей и диктатор, а сега вече пък е смятан за партньор в битката срещу ИДИЛ. Кое промени отношението към него?
- Обикновените хора се чудят защо една такава злодейска сила, която паникьосва цяла Европа и целия свят, не може да бъде унищожена за седмици. Идеята е не само кой е създал ИДИЛ, а защо няма истинско партньорство, сътрудничество. Факт е, че конфликтът между Русия и Турция свидетелства, че обикновено ако не са съюзници или партньори, повече гледат с подозрение един към друг, отколкото към общия ненавистен враг. И това е един от елементите от края на Втората световна война. А тя беше започнала като Студена още преди да падне Берлин.

- Наследниците на бялата емиграция в чужбина също подкрепиха Путин и продължават да правят това. Защо, не е ли изненада това?
- Не е изненада. По време на Втората световна война белогвардейската емиграция, която доста беше страдала от съветската власт, застана на страната на Сталин. Дори има един известен историк, който е приятел на България – Павел Милюков, той изцяло застана на страната на Сталин, въпреки всичките си яростни критики преди това срещу съветския режим.

Причината за това трябва да търсим в обяснението какъв тип народ са руснаците. Когато Наполеон напада Русия, той вижда крепостни селяни, на които им казва: „Ние ви освобождаваме от крепостничеството. Ние ви носим знамената на свобода, братство и равенство.“ Въпраки това, в Русия се разви грандиозна съпротивителна война срещу Наполеон, непозната в нито една от страните, покорени от него.

- Още по-интересно е и друго – големи руски таланти в изкуството, избягали от съветския режим, сега се връщат в Русия и подкрепят Путин. Това как да разбираме?
- За мен и това не е изненадващо. Това е тайнството на руския дух. Когато на Нюрнбергския процес питат Гьоринг защо са предприели военна акция срещу Русия, той отговаря: „Ние знаехме слабия потенциал на руснаците, въпреки огромната им територия. Но не знаехме мистиката на руската душа.“ Руснаците предпочитат да страдат, но в своето Отечество. А не в изгнание, не в чужда среда.

- Страданието е в основата на православието. А там в момента православните традиции са на голяма почит.
- В православието страданието е част от благородството. Който не е страдал, не е живял пълноценно – това е част от него. А какъвто и да е Путин, той е много по-ярък от всички наследници на Рузвелт, на Чърчил и на Де Гол.

- Защо Европа през вековете толкова се е страхувала от Русия?
- Защото Русия е различна. Защото е богата на ресурси и има едно особено поведение, което е продуцирано от това, че от Изток монголите, а на Запад рицарите са я нападали непрекъснато. Русия има една може би неоснователна, но истинска невроза – за защитими граници. Ако направим статистика колко войни е водила Русия, ще се види, че тя е много повече нападана, а не обратното. Тя е нападала тогава, когато е трябвало да освободи балканските християни.