Текстът е публикуван в русенския сайт "Обзървър - Русе".

Ще ви разкажем една обикновена история, но колкото и тривиална да ви се стори тя, знайте, че в края на краищата става въпрос за това, как съвсем безотговорно се поставя на карта един млад човешки живот. Случката е показателна за българското здравеопазване. Сами ще се убедите в думите ни!

Нашият герой се казва Вальо. Човекът е на 33 години и има свой собствен малък бизнес. Като всеки един българин си плаща осигуровките, данъците и глобите.

Та, същият този Вальо, решил да заведе семейството си на село за уикенда. Останал да преспи на чист въздух, а и съботната вечер била доста топла и обещавала приятни сънища. След вечеря всички се отправили към леглата. Децата моментално се унесли, още докато майка им тихо разказвала вълшебни истории от приказния свят.

Легнал си и Вальо, но след около десетина минути се почувствал много зле. Станал, погледнал се в огледалото и с ужас установил, че лицето и ръцете му били подути до неузнаваемост. Почти веднага усетил, че се задушава. В пристъп на паника събудил майка си, качил се с нея в колата и потеглил с бясна скорост за Русе.

Подутите му пръсти едва държали волана, а поради липсата на достатъчно кислород се замъглявал и погледа му. Така и не усетил как буквално прелетял 40 километра до града.

Подкрепян от майка си, Вальо успял да се добере до вратите на "Спешно приемно отделение" в русенската болница. Позвънил. Отворила му млада жена, облечена с бяла манта, а на врата и имало докторски слушалки.

Вальо обяснил, че се чувства зле, че не му достига въздух и показал дори и корема си, който вече бил покрит с кафяви петна. Жената в бяло отсякла: "Ти не си за нас! Или се върни с направление от личния си лекар, или иди в "Мобилмед" и затръшнала вратата пред носа на болния.

Било почти полунощ и нямало смисъл да се търси личният лекар. Майката и сина се отправили към Първа поликлиника. След около 2-3 минути стигнали пред вратите и на "Мобилмед". Почукали и им отворил сънен лекар. Обяснили му набързо симптомите. Докторът изслушал внимателно оплакванията на пациента, изплюл се върху показалците на двете си ръце и изтъркал с тях сънените си очи. Протегнал се към кочана с рецептите и изписал с едри букви: "УРБАЗОН". Насочил болния към близката денонощна аптека и му казал: "Съжалявам, болен-неболен трябва сам да си го купиш това лекарство, защото при нас го няма в наличност".

С последни усилия Вальо, с помощта на майка си, се добрал до аптеката, закупил лекарството и дори сам си поставил инжекцията.

Може би разбрахте, че това е била само някаква обикновена алергична реакция на организма, но колкото и обикновена да е тя, е достатъчно опасна за човешкия живот. Нужни са били още около 20-30 минути и Вальо е щял да загуби съзнание, а след още десетина щеше да е мъртъв.

Може би тук не му е мястото, но е важно да отбележим, че преди няколко дни наши колеги "бащински" ни посъветваха как да си вършим работата, т.е. "журналистът безпристрастно предава събитието и показва различните гледни точки - това била неговата работа!". Е да, ама не! Вие можете ли да сте безпристрастни в този случай? Трябва ли да играем ролята на огледало в свят, който е и наш? Важно е и колегите да разберат и да приемат новите реалности, а не да се придържат към вече острели норми.

Ние сме живи хора и ако не изказваме мнение и не споделяме чувствата си, то ще се превърнем в част от бюлетина и черната статистика. "Обзървър Русе" не е бюлетин. Там работят хора, същите като Вальо!