Климатичната криза ни убива, заяви генералният секретар на ООН Антониу Гутериш

Анализ отчита нарастване на смъртните случаи от горещини, глад и инфекциозни болести със засилването на климатичната криза, докато правителствата продължават да дават повече субсидии за изкопаемите горива, отколкото за по-бедните страни, които изпитват последиците от глобалното затопляне.

Извънредната ситуация, свързана с климата, задълбочава кризите в областта на храните, енергията и разходите за живот. Например през 2021 г. почти половин трилион работни часа са били загубени поради екстремни горещини. Това засяга най-вече селскостопанските работници в по-бедните страни, като намалява доставките на храна и доходите, пише „Гардиън“, цитиран от БГНЕС.

Спешни, насочени към здравето действия за справяне с глобалното затопляне могат да спасят милиони животи годишно и да дадат възможност на хората да процъфтяват, а не само да оцеляват, с по-чист въздух и по-добри храни.

Докладът, изготвен от групата Lancet Countdown по въпросите на здравето и изменението на климата, е озаглавен "Здравето на милостта на изкопаемите горива". Той е изготвен от почти 100 експерти от 51 институции от всички континенти и е публикуван в навечерието на срещата на върха на ООН за климата Cop27 в Египет.

"Климатичната криза ни убива", заяви генералният секретар на ООН Антониу Гутериш в отговор на доклада. "Тя подкопава не само здравето на нашата планета, но и здравето на хората навсякъде - чрез токсично замърсяване на въздуха, намаляване на продоволствената сигурност, по-високи рискове от избухване на инфекциозни болести, рекордни екстремни горещини, суши, наводнения и др."

Човешкото здраве, поминъкът, бюджетите на домакинствата и националните икономики бяха ударени, тъй като пристрастяването към изкопаеми горива продължава да излиза извън контрол, добави той. „Науката е ясна: мащабни, разумни инвестиции във възобновяема енергия и устойчивост на климата ще осигурят по-здравословен и по-безопасен живот за хората във всяка страна.“

Д-р Марина Романело, ръководител на Lancet Countdown и Университетския колеж в Лондон (UCL), каза: „Виждаме постоянна зависимост към изкопаемите горива. Правителствата и компаниите продължават да облагодетелстват индустрията с изкопаеми горива в ущърб на здравето на хората.“

Докладът проследява 43 здравни и климатични индикатора, включително излагане на екстремни горещини. Установено е, че свързаните с горещината смъртни случаи сред най-уязвимите групи от населението – бебета под една година и възрастни над 65 години – са се увеличили с 68% през последните четири години в сравнение с 2000-04 г.

"Горещините са не само много неприятни, но и смъртоносни за хората, които са с повишена уязвимост", каза Романело.

Екстремните горещини водят и до невъзможност на хората да работят, като през 2021 г. в световен мащаб са загубени 470 млрд. работни часа. "Това е с около 40% повече в сравнение с 90-те години на миналия век и оценяваме свързаните с това загуби на доходи и икономически загуби на около 700 млрд. долара", каза тя. Около 30% повече земя сега е засегната от екстремни засушавания в сравнение с 50-те години на миналия век.

Тези въздействия водят до нарастващ глад, се казва в доклада. Горещите периоди през 2020 г. са били свързани с 98 млн. души повече, които не са могли да си набавят необходимата храна, в сравнение със средната стойност за периода 1981-2010 г., а делът на световното население, изложено на продоволствена несигурност, също се увеличава. "Най-големият фактор за това е променящият се климат", казва Романело.

Професор Елизабет Робинсън от Лондонското училище по икономика заяви: "Това е особено тревожно, като се има предвид, че тази година световните вериги за доставка на храни отново се оказаха силно уязвими на сътресения като войната в Украйна, които се изразяват в бързо повишаване на цените на храните."

В доклада се отчита и въздействието на климатичната криза върху инфекциозните болести, като се установява, че през последното десетилетие периодите, през които се предава малария, са станали с 32% по-дълги в планинските райони на Северна и Южна Америка и с 15% по-дълги в Африка в сравнение с 50-те години на миналия век. Вероятността за пренасяне на денга е нараснала с 12% през същия период.

Докладът на Lancet проследява и системата на изкопаемите горива. В него се установява, че 80% от 86-те оценени правителства субсидират изкопаемите горива, предоставяйки общо 400 млрд. долара през 2019 г. Тези субсидии са по-големи от националните разходи за здравеопазване в пет държави, включително Иран и Египет, и повече от 20% от разходите за здравеопазване в други 16 държави.

"Досега правителствата не са успели да осигурят по-малката сума от 100 млрд. долара годишно, за да подпомогнат действията в областта на климата в страните с по-ниски доходи", се отбелязва в доклада.

Стратегиите на 15-те най-големи петролни и газови компании остават в рязко противоречие с прекратяването на извънредната ситуация по климата, "независимо от техните твърдения и ангажименти".

Професор Пол Екинс от Калифорнийския университет заяви: "Настоящите стратегии на много правителства и компании ще вкарат света в едно фатално по-топло бъдеще, обвързвайки ни с използването на изкопаеми горива, които бързо затварят перспективите за свят, годен за живот."

Бързото намаляване на изгарянето на изкопаеми горива не само ще намали глобалното затопляне, но и ще донесе незабавни ползи за здравето, каза Романело, като например предотвратяването на над един милион случаи на преждевременна смърт, причинени от замърсяването на въздуха годишно.

В доклада се казва, че преминаването към по-богати на растения храни в развитите страни ще намали наполовина емисиите от производството на червено месо и мляко и ще предотврати до 11,5 милиона смъртни случая годишно, свързани с храненето.

"Светът се намира в критичен момент. Трябва да се променим, защото в противен случай децата ни ще се сблъскат с ускорено изменение на климата, което ще застраши оцеляването им", заяви проф. Антъни Костело, съпредседател на Lancet Countdown. "Един ориентиран към здравето отговор на настоящите кризи все още има възможност да осигури нисковъглеродно, устойчиво и здравословно бъдеще."