Задължителните университетски практики бъркат в джоба на студентите.

На възпитаниците на ВУЗ-овете им се налага сами да финансират заложените по учебен план обучения, тъй като бюджетите на висшите школа не ги покриват.

Част от университетите заделят средства за транспорт до мястото на провеждане на практиката, но не осигуряват спането или джобните пари. Възпитаниците на Университета по архитектура, строителство и геодезия провеждат своите практики в чужбина или в страната, обясни деканът на Архитектурния факултет проф. д-р арх. Асен Писарски пред Монитор.

Студентите от катедра история и теория на архитектурата от 15 години имат възможността в края на 2-и курс да изкарат седмичен курс извън страната. Те обаче трябва да си покрият цялото пътуване.

„През 2008-а се подпомагаха с 50 евро, след това частично по 20-30, но вече не се заделят средства“, обясни един от ръководителите на практиката доц. д-р арх. Велина Панджарова. Тя сподели, че тази година заминава с група от 30 възпитаници в Полша и в Германия, и се надява поне за юбилейната практика университетът да удовлетвори молбата ѝ за съфинансиране.

Освен за път, храна и нощувка, студентите ѝ трябва да предвидят и средства за вход в музеи или културни институции, тъй като това са местата, които те ще трябва да представят в изложбите след практиките. Панджарова обясни, че по същия начин стоят и практиките в страната. Една от тях е в Ковачевица, за която университетът поема единствено средствата за транспорт, но младежите трябва да плащат нощувките си и да си осигурят джобни.

Доц. д-р арх. Гичка Кутова – Каменова от катедра “Технология на архитектурата“ и зам.-декан на Архитектурния факултет пък обясни, че практиките и семинарите за преддипломна практика в 5-и и 6-и курс на студентите се подсигуряват благодарение на външни браншови организации, с които сключват договори за съвместна дейност. И двете преподавателки от УАСГ обясниха, че се надяват от следващата учебна година да бъдат осигурени пари за практиките, след като вече всеки факултет ще има отделен бюджет и може да заложи такива средства в него.

Изнесените учебни курсове в Националната спортна академия се провеждат в спортните бази на университета. Те са по туризъм и алпинизъм, ориентиране, водни и снежни спортове.

„Курсовете са задължителни за всички студенти и тъй като се заплащат от тях, това е отразено в по-ниския размер на семестриалните такси за обучение“, обясни пиарът на НСА Албена Мичева. (б.а. - най-ниската годишна такса за 2019/2020-а ще е 350 лв, най-високата 840 лв.).

Възпитаниците на спортната академия трябва да предвидят средства за транспорт, храна и спане. Само до базата на Витоша те се придвижват с градския транспорт до Железница и оттам се изкачват сами. За курса по водни спортове, който е две седмици, пък трябва да предвидят по 17,30 лв. на ден. Те обаче получават субсидия от 3,60 лв. за храна и 1,30 лв. за леглоден или трябва да броят общо 173, 60 лв. за цялата лятна практика без да включват джобните си. Бонус за възпитаниците на НСА е, че те завършват курса си с изпит и могат да станат спасители или пък инструктори по снежни спортове, тъй като получават сертификат за правоспособност.

Разходите за учебните практики на възпитаниците на СУ „Св. Климент Охридски са за сметка на бюджета на съответния факултет, обясняват от ВУЗ-а. При командироването на студенти им се полагат средства за транспорт, нощувки и дневни. Джобните са в размер на 5 лв. с нощувка и 2,50 лв. без спане. Пътните покриват отиване и връщане до мястото на практиката, както и превозните разноски за обществен транспорт в рамките на областните градове. Квартирните са пък размер до 20 лв., но ако бъдат надвишени, студентите доплащат.

Държавният университет „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас не е получавал средствата за командировъчни. БСУ като частен ВУЗ няма право на средства за командировъчни от МОН и затова провежда практиките на студентите в града, каза ректорът на университета проф. Галя Христозов.