България не е парламентарна, а министерска република, от 11 г. сме в застой, е диагнозата на бившия премиер, казва Стефан Софиянски в интервю за "Офанзива" по Канал 3

- Г-н Софиянски, били сте министър-председател на държавата: как виждате вие ситуацията около подадените министерски оставки, оттеглената в 12 без 5 номинация (за М-во на транспорта), новата номинация на Росен Желязков, на когото вие сте му прокарали пътя към администрацията?

- Ако беше само този случай, бихме могли да му дадем най-различни тълкувания и дори бихме могли да намерим оправдания. Но това е нещо симптоматично и доста неприятно и за обществения живот в България, и говори за една изключителна слабост и неподготвеност на правителството. Защото ако си направите сметка в рамките на двете години ние имаме 6 министерски оставки: един кабинет в рамките на първите си 2 г. от мандата има 6 оставки.

- От ГЕРБ казват - като не работят, се сменят, хората това искат.

- Тогава защо не смениха на енергетиката министъра... Първо, как си подбираш екипа. Второ, една оставка е оставка - какво значи приемам-не приемам. Принципът какъв е, белезите какви са: 6 министерски оставки, от тях 4 приети, 2 неприети. Като имаме една междинна оставка - тази на номинирания министър на транспорта, който се оттегли, стават 7. 

Е, добре, за каква стабилност говорим изобщо! ГЕРБ вече не се хвалят с постиженията си, защото няма постижения, хвалят се със стабилността - е, за каква стабилност говорим! Тук вече неспособността да се излиза от елементарни административни казуси говори за сериозна управленска немощ.

Ако гледаме политическия контекст, с прокламираната към този момент война между институциите, аз ще кажа: няма такова нещо, според мен има пълно разбирателство, няма напрежение с президента. Напрежението е у нас, хората, защото  се притесняваме наистина какво става, не ни е ясно. А има едно очевидно никакво бързане от страна на ГЕРБ за тези промени, защото имаше начин да бъде решен въпроса, ще го кажа какъв е. Нито от страна на президента имаше бързане да подпише указа - просто в момента има едно съвпадение в интересите: да не се бърза с промените.

- Не са ли противници, поне такива са заявките в общественото пространство?

- Не би трябвало да са, мисля, че ние си я правим тази война, мисля, че ГЕРБ очевидно не знае какво да прави, че е объркан с тези оставки и не може да намери решение и затова не бърза с развръзката. Очевидно и президентът на бърза - дали поради ангажименти или за да покаже, че и от него зависи нещо, въпреки, че Конституцията не му дава кой знае какви права. 

И се получава един такъв вакуум, от който губи страната, губят съответните ресори. Поставете се в положението на хората, които толкова години са работили в отрасъла си и сега чакат в напрежение кой ще им дойде, поредният министър каква посока ще вземе. 

За да свършим с този казус ще ви кажа, че имаше много просто оперативно решение. Двамата министри, които са одобрени, заклева ги Народното събрание. Какво прави МВР и всяко друго министерство, когато министърът е в отпуска? Пуска заповед и друг изпълнява длъжността. И още в четвъртък трябваше двамата министри да се закълнат или да мине процедурата да бъдат назначени, ако се бързаше - на транспорта и на регионалното развитие. И в същия момент трябваше да излезе в отпуска господин Валентин Радев, след като си е подал оставката, да пусне една заповед за изпълняващ длъжността на Младен Маринов, който е одобрен, и той вече си има пълномощията и действа като министър. 

А когато подпише президентът Радев, тогава влиза в Народното събрание - прост, административен казус, от който ние вдигнахме такъв шум. Очевидно е - отново подчертавам!, че нито ГЕРБ в момента е наясно в каква посока отива и какво прави, може би имат вътрешни противоречия...

- Един друг нюанс, обаче: целият този шум около указа не беше ли всъщност, за да се реши въпроса около транспортното министерство? Защото там интересите са доста сериозни - има голям икономически ресурс, който влиза в портфейла на министерството. И оттук да се върнем отново към Росен Желязков, номиниран за министър. Като какъв експерт го познавате вие, господин Софиянски? Той е бил юрист, когато вие бяхте кмет.

- Аз съм работил с Росен Желязков и смятам, че той е един много добър администратор. Смятам, че тази история, която му я направиха - Костинбродската, той нямаше никакво отношение към нея. Но, както обичат и е обичайна практика, в ГЕРБ си намират някой, с когото да си умият лицето след поредния гаф. И така решиха да не е човекът, който е начело на изборния щаб. А секретарят на МС не се занимава с това. Затова смятам, че просто можем да я забравим тази история, че той беше просто поредната изкупителна жертва.

- И сега спасителен вариант ли е и за кого?

- И тук вече опираме до начина, по който се формира кабинета и очевидния недостиг на кадрови потенциал на ГЕРБ. Грешната система, защото ние възпроизведохме комунистическия модел - говоря за 50-те, 60-те, 70-те години на миналия век. Когато в чисто професионалните сфери се влизаше по партиен път, партийната йерархия е тази, която те води към високия пост, а не професионалната ти кариера. И тук е грешката: една система се нуждае от професионалисти, затова страната ни остава най-бедната, на последно място в ЕС, отдалечава се от другите страни. 

Защото ние не можем да формираме нормален, професионален, управленски екип. Министрите на ГЕРБ, а виждате съответно и на коалиционните партньори, те всички вървят по партиен път, всички председатели на партии са министри, са или премиери или вицепремиери. Съвсем друга е философията, ако искаме България да се развива нормално. Ние трябва да търсим министрите да бъдат от професионалните среди. Когато влезеш в една система, тя трябва да те припознае, ти трябва да имаш авторитет там не с партийната си кариера, а трябва да имаш авторитет с работата си, която си свършил. 

- И тук да се върнем към въпроса: спасителен вариант ли беше Росен Желязков?

- Какво да ви кажа - той е много добър администратор, отново подчертавам, при мен беше главен секретар в общината, юрист с добра юридическа подготовка, беше и много добър главен секретар, докато беше в един от кабинетите на Бойко Борисов. 

Сега дали ще има достатъчно информация и познания, дали системата ще го припознае, ще видим във времето. Но пак предстои един път на запознаване и опознаване.

- Споменахте за евентуално напрежение в редиците на ГЕРБ - поставихте го под условие, разбира се: виждате ли в промените в кабинета сега отражение на подобно напрежение?

- Очевидно има, целият механизъм, по който стават нещата, е, ще употребя думата, комичен. Стават произшествия - трагедията в Своге, най-искрена съпричастност към загубилите близки хора, към жертвите и близките им. 

Добре, очевидно е, че не е точно сегашното ръководство, ако търсим вина, има и съвпадение на случайности, сигурно има и недобре свършена работа, ние винаги сме свикнали да търсим някой да е виновен, но във всеки случай тази помпозна  фраза "поемаме политическа отговорност" ми звучи смешно, комично. 

Как си я поел? Като си сменил един кабинет с друг ли си я поел отговорността? И защо трябва да я поемаш? Ти работи, поеми я с работата си така, че да не допуснеш втори път да се случи такова нещо, поправи пътя, намери други опасни места. Това свърши, а ние сега започваме с политически декларация - поемаме политическа отговорност, на трима министри съм поискал оставката, но не съм го казал, а го казвам след една седмица. 

Е, този целият политически цирк може да се направи само от аматьори. И затова казвам, че липсва професионалното в работата на правителството, липсва идеята, визията, и цари хаос. Това поставя България, за пореден път го казвам, на последно място в Европейския съюз. 

11 г. я управляват ГЕРБ и БСП - ту ГЕРБ, ту БСП, и в тези 11 години България не се премести. Говорим за време на прехода, всички наругаха прехода. Да, но преходът свърши работа, преходът пренесе България от Варшавския пакт и от СИВ в НАТО и в ЕС. А сега аз ще си позволя да направя едно определение: 11-те години, в които сме в Европейския съюз, е време на застоя! Това е истината, защото ние не използваме предимствата, ние нищо не правим, ние седим на едно място, дори да вземем външния дълг, към момента на влизането ни в ЕС беше 2 пъти по-малък отколкото е сега. Погледнете цифрите! 

- Ако на моето място стоеше човек от ГЕРБ, щеше да ви говори за инфраструктурните проекти, за пречиствателните станции, за всички тези, които дойдоха по пътя на съфинансиране с ЕС...

- Кой не го е правил, това е ежедневие - ние строихме метрото без европейски пари.

- Да, сега се строи вече трети диаметър...

- ... С европейски пари - това е рутинната работа. Къде са радикалните стъпки за страната? Къде е влизането в еврозоната? Къде е влизането и премахването изобщо на този глупав механизъм - Шенгенския? Къде е развитието? Това да строиш метро, строили сме го и ние, строят го и сега, да строиш пътища - и Тодор Живков строеше: това е ежедневието. На България едно ежедневие, едно кретане не й върши работа, на България й трябва тичане!

- Определихте правителството като аматьори, но аматьорско ли изглежда да постигнеш подобно съгласие с човека, който е дошъл като антисистемен играч, да сменя статуквото - говоря за президента Румен Радев. БСП, която иска предсрочни избори, обикаля страната, но социолозите не им дават особена подкрепа. Това аматьорско поведение ли е или укротяване на опърничавите?

- С това, което всички вие го определяте - и вие, журналистите, и ние, гражданите: няма алтернатива. И тук е нашият дефект: как ще има алтернатива, когато и БСП, и ГЕРБ са едно и също! Едно и също като манталитет, едно и също като мислене, едно и също като квалификация, едно и също като персонаж. 

Половината от БСП, да не кажа повече, се пренесе в ГЕРБ: кажете ми от ръководството кой не е бил член, и на БКП, и респективно? Знае ли някой кога са си върнали книжките? Да сте прочели в биографията им откога докога? На Софиянски биографията като прочетете ще прочетете: до тая година е бил член на СДС, тази година е основал партията, спрял е да бъде член на СДС...

- Въпреки 11-те години смяна...

- ... Смяна Станишев - Борисов: това смяна ли е? Нали са учили в едни школи? Нали са учили при едни и същи хора? Нали са ги обучавали едни и същи хора? Нали са ходили на едни и същи партийни  събрания? Каква е разликата? Не виждате ли отражението в начина на изказа, на управлението? Същото! Не случайно ви казах за системата на излъчването на правителството по партиен принцип.

- Но казвате, че няма алтернатива - тогава какво правим? Къде отиде старата десница? Популистите ли ще са новата алтернатива? Или това, говоря го от доста време, че някой ще опита да натика Румен Радев зорлем да прави алтернатива на политическата ситуация в момента. Виждате ли подобни предпоставки и знаци, които държавният глава дава в тази посока?

- Не мога да вляза в кожата на държавния глава, освен това президентството не дава големи възможности - и като пълномощия, и като поле на изяви. Освен това при всички случаи президентът трябва да пази една надпартийност и мисля, че досега президентите успяваха да го покажат - и Петър Стоянов беше един независим президент, в един момент се размина с министър-председателя Костов...

- За Росен Плевнелиев обаче има доста критики в тази посока...

- В края на мандата си като че ли се опита да се еманципира, не мога да преценя. За мен президентската институция в този си вид не може да изпълни реално функциите си на представителност на държавата. 

- Някой каза, че президентска република може да изпълни тази функция. Смятате ли го за реалистично?

- Ще ви кажа какво смятам аз и къде виждам алтернативата. Да се постигне един баланс. Най-важното в управлението е да постигнеш един баланс, не говоря само между хората, ние трябва да постигнем един баланс в пълномощията на хората. 

Президентът е директно избран, президентът трябва да има функции, на него трябва да му се даде вътрешната и външната сигурност, той трябва да отговаря изцяло, за да няма ето такива комични ситуации. Той трябва да назначава министъра на вътрешните работа, ведомството трябва да бъде към президентството! Това е вътрешната сигурност - служби, министерство, всичко това. 

- Според вас тогава министърът трябва да бъде назначаван от президента?

- Да бъде предлаган и цялата функция на това министерство трябва да минава през президента. Това е нормално. Което значи, че трябва да променим Конституцията, за да постигнем баланс - нова Конституция, да.

- Това няма ли да превърне Румен Радев в най-силния  човек?

- Стопанските министерства, хуманитарните министерства остават във функциите на най-голямата парламентарна група, на победилите в избори.

- Къде го има това в парламентарните републики, подобен пример има ли някъде?

- Има, да, ето вижте в Русия, която е президентска република. Но тук вече въпросът е каква република сме ние. В момента вече влязохме в друга тема, не знам дали ще е интересна.

- Ще е интересна, повярвайте ми - това, което казвате, за пръв път някой го казва!

- Ние трябва да постигнем един баланс, в момента ние не сме една парламентарна република, в момента ние сме една министерска република. 

В момента МС определя всичко, виждате и в Парламента - МС управлява бюджета, той отива и се разпорежда в НС какво да се гласува. Ние трябва да постигнем един баланс - Парламентът да се оттегли от всички други функции, освен от законодателната, а не да играе ролята на конвент и да приема специални закони за конкретни случаи, а да се опита най-сетне да изгради едно стабилно, дългосрочно, сериозно законодателство. 

Защото това законодателство, което ние го променяме сега, и го връща президентът, всичкото това законодателство е приемано от същите хора в миналия или в по-миналия мандат. Парламентът трябва да стане една стегната институция с далеч по-малко депутати и с много по-голяма натовареност, която наистина да направи основна законодателна база. 

Президентът да поеме вътрешната и външната сигурност, правителството да поеме стопанските и хуманитарните министерства, а едно второ ниво на местно управление да осъществява политиката на държавата в региона, и най-накрая да стигнем до кмета, на когото трябва да се даде много по-голяма възможност да се грижи за ежедневието на хората.

- Говорите за нещо като президентска република, това вероятно ще даде повод за много коментари оттук нататък...

- Говоря за република със споделено управление - споделям тази хубава българска дума. Трябва да влезе в главата на нашите политици и управници, и те трябва да разберат, че властта трябва да се споделя, за да има резултат от нейното упражняване. Да се споделя със способни хора, с професионалисти, да се споделя в буквалния смисъл на думата между хората, които са излъчени. 

- Последен въпрос: смятате ли, че има основание за предсрочни избори и дали в следващата година, освен местните и европейските, ще има ли и парламентарни, според Вас?

- След всеки избори, които Бойко Борисов печели, има основание за предсрочни избори, защото той с начина си на работа вдъхва несигурност в това общество. 

- И три пъти печели след това - той печели всичките парламентарни избори, след като е подал оставка.

- Е, това нормално ли е в една държава - не говоря за избора, говоря дали е нормално да имаш, как да кажа, да имаш нахалството три пъти да те изхвърлят и три пъти да се връщаш. Всеки път с намаляваща поддръжка. Такъв ще е резултатът и от следващите избори.

- Ще има ли следващата година парламентарни избори, според Вас?

- За България е необходимо да има, не е необходимо - трябва да има предсрочни избори, за да се опитаме най-сетне да вкараме, да канализираме едно нормално управление. 

Или да няма предсрочни парламентарни избори, но Парламентът да се мобилизира и водещите политически сили  да изберат един професионален министерски съвет в рамките на мандата  на това НС с една  ясна наистина рамка в каква посока да върви и вече да му се даде възможност той  да осъществи основните неща, които трябва българската политика и българският политически елит да направи. Това за мене е най-нормалният изход.

- Г-н Софиянски, били сте министър-председател на държавата: как виждате вие ситуацията около подадените министерски оставки, оттеглената в 12 без 5 номинация (за М-во на транспорта), новата номинация на Росен Желязков, на когото вие сте му прокарали пътя към администрацията?

- Ако беше само този случай, бихме могли да му дадем най-различни тълкувания и дори бихме могли да намерим оправдания. Но това е нещо симптоматично и доста неприятно и за обществения живот в България, и говори за една изключителна слабост и неподготвеност на правителството. Защото ако си направите сметка в рамките на двете години ние имаме 6 министерски оставки: един кабинет в рамките на първите си 2 г. от мандата има 6 оставки.

- От ГЕРБ казват - като не работят, се сменят, хората това искат.

- Тогава защо не смениха на енергетиката министъра... Първо, как си подбираш екипа. Второ, една оставка е оставка - какво значи приемам-не приемам. Принципът какъв е, белезите какви са: 6 министерски оставки, от тях 4 приети, 2 неприети. Като имаме една междинна оставка - тази на номинирания министър на транспорта, който се оттегли, стават 7. 

Е, добре, за каква стабилност говорим изобщо! ГЕРБ вече не се хвалят с постиженията си, защото няма постижения, хвалят се със стабилността - е, за каква стабилност говорим! Тук вече неспособността да се излиза от елементарни административни казуси говори за сериозна управленска немощ.

Ако гледаме политическия контекст, с прокламираната към този момент война между институциите, аз ще кажа: няма такова нещо, според мен има пълно разбирателство, няма напрежение с президента. Напрежението е у нас, хората, защото  се притесняваме наистина какво става, не ни е ясно. А има едно очевидно никакво бързане от страна на ГЕРБ за тези промени, защото имаше начин да бъде решен въпроса, ще го кажа какъв е. Нито от страна на президента имаше бързане да подпише указа - просто в момента има едно съвпадение в интересите: да не се бърза с промените.

- Не са ли противници, поне такива са заявките в общественото пространство?

- Не би трябвало да са, мисля, че ние си я правим тази война, мисля, че ГЕРБ очевидно не знае какво да прави, че е объркан с тези оставки и не може да намери решение и затова не бърза с развръзката. Очевидно и президентът на бърза - дали поради ангажименти или за да покаже, че и от него зависи нещо, въпреки, че Конституцията не му дава кой знае какви права. 

И се получава един такъв вакуум, от който губи страната, губят съответните ресори. Поставете се в положението на хората, които толкова години са работили в отрасъла си и сега чакат в напрежение кой ще им дойде, поредният министър каква посока ще вземе. 

За да свършим с този казус ще ви кажа, че имаше много просто оперативно решение. Двамата министри, които са одобрени, заклева ги Народното събрание. Какво прави МВР и всяко друго министерство, когато министърът е в отпуска? Пуска заповед и друг изпълнява длъжността. И още в четвъртък трябваше двамата министри да се закълнат или да мине процедурата да бъдат назначени, ако се бързаше - на транспорта и на регионалното развитие. И в същия момент трябваше да излезе в отпуска господин Валентин Радев, след като си е подал оставката, да пусне една заповед за изпълняващ длъжността на Младен Маринов, който е одобрен, и той вече си има пълномощията и действа като министър. 

А когато подпише президентът Радев, тогава влиза в Народното събрание - прост, административен казус, от който ние вдигнахме такъв шум. Очевидно е - отново подчертавам!, че нито ГЕРБ в момента е наясно в каква посока отива и какво прави, може би имат вътрешни противоречия...

- Един друг нюанс, обаче: целият този шум около указа не беше ли всъщност, за да се реши въпроса около транспортното министерство? Защото там интересите са доста сериозни - има голям икономически ресурс, който влиза в портфейла на министерството. И оттук да се върнем отново към Росен Желязков, номиниран за министър. Като какъв експерт го познавате вие, господин Софиянски? Той е бил юрист, когато вие бяхте кмет.

- Аз съм работил с Росен Желязков и смятам, че той е един много добър администратор. Смятам, че тази история, която му я направиха - Костинбродската, той нямаше никакво отношение към нея. Но, както обичат и е обичайна практика, в ГЕРБ си намират някой, с когото да си умият лицето след поредния гаф. И така решиха да не е човекът, който е начело на изборния щаб. А секретарят на МС не се занимава с това. Затова смятам, че просто можем да я забравим тази история, че той беше просто поредната изкупителна жертва.

- И сега спасителен вариант ли е и за кого?

- И тук вече опираме до начина, по който се формира кабинета и очевидния недостиг на кадрови потенциал на ГЕРБ. Грешната система, защото ние възпроизведохме комунистическия модел - говоря за 50-те, 60-те, 70-те години на миналия век. Когато в чисто професионалните сфери се влизаше по партиен път, партийната йерархия е тази, която те води към високия пост, а не професионалната ти кариера. И тук е грешката: една система се нуждае от професионалисти, затова страната ни остава най-бедната, на последно място в ЕС, отдалечава се от другите страни. 

Защото ние не можем да формираме нормален, професионален, управленски екип. Министрите на ГЕРБ, а виждате съответно и на коалиционните партньори, те всички вървят по партиен път, всички председатели на партии са министри, са или премиери или вицепремиери. Съвсем друга е философията, ако искаме България да се развива нормално. Ние трябва да търсим министрите да бъдат от професионалните среди. Когато влезеш в една система, тя трябва да те припознае, ти трябва да имаш авторитет там не с партийната си кариера, а трябва да имаш авторитет с работата си, която си свършил. 

- И тук да се върнем към въпроса: спасителен вариант ли беше Росен Желязков?

- Какво да ви кажа - той е много добър администратор, отново подчертавам, при мен беше главен секретар в общината, юрист с добра юридическа подготовка, беше и много добър главен секретар, докато беше в един от кабинетите на Бойко Борисов. 

Сега дали ще има достатъчно информация и познания, дали системата ще го припознае, ще видим във времето. Но пак предстои един път на запознаване и опознаване.

- Споменахте за евентуално напрежение в редиците на ГЕРБ - поставихте го под условие, разбира се: виждате ли в промените в кабинета сега отражение на подобно напрежение?

- Очевидно има, целият механизъм, по който стават нещата, е, ще употребя думата, комичен. Стават произшествия - трагедията в Своге, най-искрена съпричастност към загубилите близки хора, към жертвите и близките им. 

Добре, очевидно е, че не е точно сегашното ръководство, ако търсим вина, има и съвпадение на случайности, сигурно има и недобре свършена работа, ние винаги сме свикнали да търсим някой да е виновен, но във всеки случай тази помпозна  фраза "поемаме политическа отговорност" ми звучи смешно, комично. 

Как си я поел? Като си сменил един кабинет с друг ли си я поел отговорността? И защо трябва да я поемаш? Ти работи, поеми я с работата си така, че да не допуснеш втори път да се случи такова нещо, поправи пътя, намери други опасни места. Това свърши, а ние сега започваме с политически декларация - поемаме политическа отговорност, на трима министри съм поискал оставката, но не съм го казал, а го казвам след една седмица. 

Е, този целият политически цирк може да се направи само от аматьори. И затова казвам, че липсва професионалното в работата на правителството, липсва идеята, визията, и цари хаос. Това поставя България, за пореден път го казвам, на последно място в Европейския съюз. 

11 г. я управляват ГЕРБ и БСП - ту ГЕРБ, ту БСП, и в тези 11 години България не се премести. Говорим за време на прехода, всички наругаха прехода. Да, но преходът свърши работа, преходът пренесе България от Варшавския пакт и от СИВ в НАТО и в ЕС. А сега аз ще си позволя да направя едно определение: 11-те години, в които сме в Европейския съюз, е време на застоя! Това е истината, защото ние не използваме предимствата, ние нищо не правим, ние седим на едно място, дори да вземем външния дълг, към момента на влизането ни в ЕС беше 2 пъти по-малък отколкото е сега. Погледнете цифрите! 

- Ако на моето място стоеше човек от ГЕРБ, щеше да ви говори за инфраструктурните проекти, за пречиствателните станции, за всички тези, които дойдоха по пътя на съфинансиране с ЕС...

- Кой не го е правил, това е ежедневие - ние строихме метрото без европейски пари.

- Да, сега се строи вече трети диаметър...

- ... С европейски пари - това е рутинната работа. Къде са радикалните стъпки за страната? Къде е влизането в еврозоната? Къде е влизането и премахването изобщо на този глупав механизъм - Шенгенския? Къде е развитието? Това да строиш метро, строили сме го и ние, строят го и сега, да строиш пътища - и Тодор Живков строеше: това е ежедневието. На България едно ежедневие, едно кретане не й върши работа, на България й трябва тичане!

- Определихте правителството като аматьори, но аматьорско ли изглежда да постигнеш подобно съгласие с човека, който е дошъл като антисистемен играч, да сменя статуквото - говоря за президента Румен Радев. БСП, която иска предсрочни избори, обикаля страната, но социолозите не им дават особена подкрепа. Това аматьорско поведение ли е или укротяване на опърничавите?

- С това, което всички вие го определяте - и вие, журналистите, и ние, гражданите: няма алтернатива. И тук е нашият дефект: как ще има алтернатива, когато и БСП, и ГЕРБ са едно и също! Едно и също като манталитет, едно и също като мислене, едно и също като квалификация, едно и също като персонаж. 

Половината от БСП, да не кажа повече, се пренесе в ГЕРБ: кажете ми от ръководството кой не е бил член, и на БКП, и респективно? Знае ли някой кога са си върнали книжките? Да сте прочели в биографията им откога докога? На Софиянски биографията като прочетете ще прочетете: до тая година е бил член на СДС, тази година е основал партията, спрял е да бъде член на СДС...

- Въпреки 11-те години смяна...

- ... Смяна Станишев - Борисов: това смяна ли е? Нали са учили в едни школи? Нали са учили при едни и същи хора? Нали са ги обучавали едни и същи хора? Нали са ходили на едни и същи партийни  събрания? Каква е разликата? Не виждате ли отражението в начина на изказа, на управлението? Същото! Не случайно ви казах за системата на излъчването на правителството по партиен принцип.

- Но казвате, че няма алтернатива - тогава какво правим? Къде отиде старата десница? Популистите ли ще са новата алтернатива? Или това, говоря го от доста време, че някой ще опита да натика Румен Радев зорлем да прави алтернатива на политическата ситуация в момента. Виждате ли подобни предпоставки и знаци, които държавният глава дава в тази посока?

- Не мога да вляза в кожата на държавния глава, освен това президентството не дава големи възможности - и като пълномощия, и като поле на изяви. Освен това при всички случаи президентът трябва да пази една надпартийност и мисля, че досега президентите успяваха да го покажат - и Петър Стоянов беше един независим президент, в един момент се размина с министър-председателя Костов...

- За Росен Плевнелиев обаче има доста критики в тази посока...

- В края на мандата си като че ли се опита да се еманципира, не мога да преценя. За мен президентската институция в този си вид не може да изпълни реално функциите си на представителност на държавата. 

- Някой каза, че президентска република може да изпълни тази функция. Смятате ли го за реалистично?

- Ще ви кажа какво смятам аз и къде виждам алтернативата. Да се постигне един баланс. Най-важното в управлението е да постигнеш един баланс, не говоря само между хората, ние трябва да постигнем един баланс в пълномощията на хората. 

Президентът е директно избран, президентът трябва да има функции, на него трябва да му се даде вътрешната и външната сигурност, той трябва да отговаря изцяло, за да няма ето такива комични ситуации. Той трябва да назначава министъра на вътрешните работа, ведомството трябва да бъде към президентството! Това е вътрешната сигурност - служби, министерство, всичко това. 

- Според вас тогава министърът трябва да бъде назначаван от президента?

- Да бъде предлаган и цялата функция на това министерство трябва да минава през президента. Това е нормално. Което значи, че трябва да променим Конституцията, за да постигнем баланс - нова Конституция, да.

- Това няма ли да превърне Румен Радев в най-силния  човек?

- Стопанските министерства, хуманитарните министерства остават във функциите на най-голямата парламентарна група, на победилите в избори.

- Къде го има това в парламентарните републики, подобен пример има ли някъде?

- Има, да, ето вижте в Русия, която е президентска република. Но тук вече въпросът е каква република сме ние. В момента вече влязохме в друга тема, не знам дали ще е интересна.

- Ще е интересна, повярвайте ми - това, което казвате, за пръв път някой го казва!

- Ние трябва да постигнем един баланс, в момента ние не сме една парламентарна република, в момента ние сме една министерска република. 

В момента МС определя всичко, виждате и в Парламента - МС управлява бюджета, той отива и се разпорежда в НС какво да се гласува. Ние трябва да постигнем един баланс - Парламентът да се оттегли от всички други функции, освен от законодателната, а не да играе ролята на конвент и да приема специални закони за конкретни случаи, а да се опита най-сетне да изгради едно стабилно, дългосрочно, сериозно законодателство. 

Защото това законодателство, което ние го променяме сега, и го връща президентът, всичкото това законодателство е приемано от същите хора в миналия или в по-миналия мандат. Парламентът трябва да стане една стегната институция с далеч по-малко депутати и с много по-голяма натовареност, която наистина да направи основна законодателна база. 

Президентът да поеме вътрешната и външната сигурност, правителството да поеме стопанските и хуманитарните министерства, а едно второ ниво на местно управление да осъществява политиката на държавата в региона, и най-накрая да стигнем до кмета, на когото трябва да се даде много по-голяма възможност да се грижи за ежедневието на хората.

- Говорите за нещо като президентска република, това вероятно ще даде повод за много коментари оттук нататък...

- Говоря за република със споделено управление - споделям тази хубава българска дума. Трябва да влезе в главата на нашите политици и управници, и те трябва да разберат, че властта трябва да се споделя, за да има резултат от нейното упражняване. Да се споделя със способни хора, с професионалисти, да се споделя в буквалния смисъл на думата между хората, които са излъчени. 

- Последен въпрос: смятате ли, че има основание за предсрочни избори и дали в следващата година, освен местните и европейските, ще има ли и парламентарни, според Вас?

- След всеки избори, които Бойко Борисов печели, има основание за предсрочни избори, защото той с начина си на работа вдъхва несигурност в това общество. 

- И три пъти печели след това - той печели всичките парламентарни избори, след като е подал оставка.

- Е, това нормално ли е в една държава - не говоря за избора, говоря дали е нормално да имаш, как да кажа, да имаш нахалството три пъти да те изхвърлят и три пъти да се връщаш. Всеки път с намаляваща поддръжка. Такъв ще е резултатът и от следващите избори.

- Ще има ли следващата година парламентарни избори, според Вас?

- За България е необходимо да има, не е необходимо - трябва да има предсрочни избори, за да се опитаме най-сетне да вкараме, да канализираме едно нормално управление. 

Или да няма предсрочни парламентарни избори, но Парламентът да се мобилизира и водещите политически сили  да изберат един професионален министерски съвет в рамките на мандата  на това НС с една  ясна наистина рамка в каква посока да върви и вече да му се даде възможност той  да осъществи основните неща, които трябва българската политика и българският политически елит да направи. Това за мене е най-нормалният изход.