Публикуваните през тази седмица данни на НСИ за социалното включване и условията на живот (EU-SILC) през 2018 г. потвърждават някои отдавна установени зависимости, но поднасят и някои изненади, коментира Институтът за пазарна икономика.

През 2018 г. линията на бедност остава непроменена спрямо 2017 г., което е изненадващо, на фона на продължаващото увеличение на доходите. Предвид ръста на заплатите през 2017 г., която е референтна за доходите, очакванията бяха насочени към по-нататъшно покачване на линията на бедност. В същото време относителният дял на бедното население спада от 23,4% на 22%, което е най-ниското ниво от 2015 г. насам. Лек спад отбелязват и другите два индикатора за доходното неравенство, наблюдавани от НСИ – съотношението между доходите на най-богатите и най-бедните 20% от населението.

Най-голямо подобрение в данните се вижда в комбинирания индикатор – относителният дял на лицата, живеещи в риск от бедност и социално изключване. През 2018 г. те намаляват с 450 хиляди души и вече са 2,3 млн. (32,8% от населението).  Този индикатор включва лицата от всички домакинства, при които се е материализирал един от трите водещи риска – бедност, материални лишения и нисък интензитет на икономическата активност. Подобрението в данните през последните години е най-значително именно при материалните лишения. През 2018 г., в частност, живеещите в материални лишения намаляват от 30% на 21% - рекордно ниска стойност за страната ни, която се дължи както на общото подобрение в благосъстоянието на домакинствата, така и на промените при събирането на данните.

Рискът от бедност намалява при всички от традиционно по-силно застрашените типове домакинства, включително и в най-застрашената група - домакинствата с двама възрастни и три или повече зависими деца (спад от 65% на 51%). Подобрение се наблюдава още при едночленните домакинства (включително възрастните, при които спадът е от 55% на 49%) и домакинствата състоящи се от един родител със зависими деца (спад от 36% на 30%).

Разбивката по етнически признак показва, че българите остават най-малко застрашени от бедност (15,6% през 2018 г.), но най-голямо подобрение през 2018 г. е концентрирано при турците (спад от 37,7% на 31,6%) и ромите (спад от 77,2% на 68,3%). Тези данни, наред със спада на относителния дял на населението, живеещо в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, подсказват че експанзията на трудовия пазар най-вероятно е обхванала и част от етническите малцинства.

Тъй като бедността не е лична характеристика, а характеристика на домакинството, заетостта на един или повече от неговите членове не предполага автоматично придобиване на „не-беден“ статут, освен ако лицето не живее само. Голяма част от днешните работещи бедни най-вероятно съвсем доскоро са били безработни и още по-бедни, поради което фиксацията в този индикатор е сбъркана на не едно ниво.