Връзката между броя на пожарите и горещината е неоспорима, казва климатологът Симеон Матев

"Има пряка връзка между броя на пожарите и продължителността и интензивността на горещите вълни, които се случват в Европа, а и по целия свят. Поне за нашата страна показателен е фактът, че най-много пожари има през най-горещите лета до момента – това са 2000 г., 2007 г. и 2012 г.", казва Симеон Матев.

По думите му, за пример може да се вземе изминалото лято на 2022 г., което в Западна Европа е било най-топлото лято от началото на инструменталните метеорологични наблюдения. Данните показват, че тогава броят на възникналите пожари на територията на Европа се е увеличил със 159%, в сравнение с изминалите 10 години, като площта на изгорените територии е с била 128% повече, което е изключително много и се дължи на високите температурите и на екстремните горещини.

В разгара на лятото от БНР разговарят със Симеон Матев, асистент в катедра "Климатология, хидрология и геоморфология“ на Софийския университет "Св. Климент Охридски“ и автор на Климатека, със съдействието на Българската фондация "Биоразнообразие“ по проект "Climate Game On" на Европейската комисия, за това застрашена ли е Европа от горски пожари, каква е връзката между високите температури и пожарите в планината и защо добрата планинарска култура не е остаряло понятие.

Изминалата 2022 г. не е била толкова тежка за България, твърди Симеон Матев. "И макар за нашата страна лятото на 2022 г. да не е било най-топлото лято, за голяма част от страните от Западна и Централна Европа това е било най-горещото лято и заедно с това бяха регистрирани огромен брой пожари", обяснява той.

Тази година обаче ситуацията е по-различна. Окончателните данни за тази година тепърва ще излизат, но вече се знае, че продължителната гореща вълна в Европа през юли 2023 г. стана причина за отбелязването на екстремно високи температури по Средиземноморието – 48°C в Сардниия, 47°C в Сицилия и 46,4°C на Пелопонес. Месец юли 2023 г. е бил най-топлият месец юли в инструменталната история на Африка, Азия и Южна Америка, като 9,3% от площта на Земята е била с рекордно високи температури. А данните за август тепърва ще бъдат обработвани и представени.

"Лято с лято не си приличат, както по отношение на синоптична обстановка, така и по отношение на температурен и валежен режим“, казва Симеон Матев. И според думите му, докато миналото лято сухото и горещо време беше в Северозападна Европа, тази година имаме горещо и сухо време в Южна Европа и по-специално в целия Средиземноморския регион.

"Това горещо време, за щастие, започна да се реализира след средата на юли, но изгледите в дългосрочен план са тези горещини да продължат много дълго време – и през август, и през септември. Нашата страна също спада към тази гореща зона и ще бъдат измерени температури от 40 и повече градуси, а това предполага едно голямо нарастване на риска от пожари“, казва Симеон Матев.

Чуйте разговора на Оля Стоянова с климатолога Симеон Матев за връзката между горещите вълни и увеличените горски пожари:

Защо обаче в това време на годината се увеличават случаите на горски пожари? Според Симеон Матев основните фактори са два – от една страна, това е липсата на липсата на сериозни валежи през последните седмици, което спомага за възникване и разрастване на пожарите, а от друга страна – август месец е най-отпускарското време, хората обикалят по планини и полянки, правят се пикници, пали се огън, сухите треви се запалват много лесно и оттам лумват големи пожари.

"Един от начините за предотвратяване на тази тежка ситуация, която според мен предстои следващите седмици, е отношението на човека към природата. Трябва да бъдем доста внимателни с това, което правим навън, и при най-малка опасност трябва да взимаме адекватни мерки – като най-напред се грижим за безопасността на хората, и след това да помислим как можем да ограничим възникването на пожар“, обяснява Симеон Матев. Според него тук ключово е хората да имат добра планинарска култура – да знаят какво трябва и много добре да си дават сметка какво не трябва да правят във високата планина.

"За мен най-важно е да започнем още от училище, да учим децата на правилно отношение към природата, което, разбира се, включва и знание за пожарите и правилно поведение“, обяснява Симеон Матев.