Щурмовата група по овладяването на русенския военен завод „Дунарит“ търпи поражения в съда на няколко фронта.

Това показва общата картина на военните действия, които се водят от свързана с ДПС депутата Делян Пеевски офшорка, министърът на икономиката Емил Караниколов и Агенцията по вписванията от една страна и придобилият контрол над завода „ЕМКО“ на Емилиян Гебрев от друга, пише Трансмедия.

Най-прекият видим резултат от съдебната битка е, че в „Дунарит“ има нов Съвет на директорите. В него влизат Петър Петров, Димитрина Маркова и  Сава Светославов.

Съставът е вписан в Търговския регистър (ТР) на 10 май след като първоначалният отказ на Агенцията по вписванията (АВ) е отменен с решение на Русенския окръжен съд. Забележителното е, че решението на съда в Русе е било оспорвано от АВ пред Апелативния съд във Велико Търново, но той е отхвърлил случая. Това е изключение от практиката на АВ, която обикновено не е активна страна в съдебните спорове по вписвания в ТР. Оспорване на съдебно решение е по-скоро много рядко изключение, отколкото обичайна практика. В случая на „Дунарит“ обаче АВ е оспорвала няколко съдебни решения, с които са отменени откази на длъжностно лице за вписвания по партидата на военния завод.

Всичко това показва необичайно големия интерес, който държавна агенция има към казуса „Дунарит“ и най-вече опитите да се спъне управлението на предприятието от новия акционер „ЕМКО“.

Това в значителна степен кореспондира с опитите на държавата да превземе военния завод на абордаж почти веднага след избирането на правителството Борисов 3. Под ръководството на близкия до ДПС депутата Делян Пеевски министър на икономиката Емил Караниколов държавата се опита да влезе в „Дунарит“ чрез сложна схема от цесии с дълг на военния завод.

По инициатива на Караниколов Държавната консолидационна компания плати близо 50 млн. лв. във въртележка от цесии. Тя започва от контролираната от Пеевски компания „Виафот Инвестмънт България“, преминава през номиналният й собственик – офшорката “Виафот лимитед” от Британските Вирджински острови и неизвестната до скоро българска фирма „Дипи“, свързвана с друг оръжеен търговец  Петър Манджуков (станала собственик на „Телевизия Европа“) и през Корпоративна търговска банка.

В крайна сметка схемата не успя, но показа решителността на част от формалното управление на страната и част или цялата неформална власт в държавата да изземе собствеността в „Дунарит“.

Решението за нов Съвет на директорите, което се вписва сега, беше взето от собственика „ЕМКО“ след като бившите директори на военния завод се оказа с повдигнати обвинения от прокуратурата. Това в един момент заплаши да торпилира дейността на завода тъй като по закон неговите представители губят лиценза си, когато имат повдигнати обвинения.

„Дунарит“ успява да спечели съдебната битка в Русенския окръжен съд освен с държавата и по делото си контролираното от Пеевски „Виафот Инвестмънт България“. Регистрираната в България компания с офшорен собственик претендираше съдът да се обяви за недействителна Декларация-съгласие за заличаване на залог на търговско предприятие, подписана от представител на „Едоардо Мироли“ ЕАД. Това дружество и в момента е заложен кредит на „Дунарит“ тъй като е цедента по договор за продажба към военния завод на вземания от КТБ.

Тук историята е по-проста. Затварянето на КТБ заварва „Дунарит“ с кредити към банката, а фирми на италианеца с български паспорт Едоардо Миролио с пари по сметки в банката. През есента на 2014 г. страната се договарят „Дунарит“ да купи вземанията на Миролио от КТБ и с тях по-късно погасява задълженията си към банката. Миролио пък получава първи по ред залог върху „Дунарит“.

Впоследствие Миролио направи пакетна сделка с Пеевски изкупувайки дела му „Техномаркет“, „Булартабак“ и вземането от „Дунарит“.