Докато Обединена Европа категорично декларира решимостта си да се бори с корупцията на всички нива - избирайки Лаура Кьовеши за европейски главен прокурор - в България се завъртяха схеми, чрез които да бъде даден отпор на евентуалното й „вмешателство“ в нашенските батаци.

Очевидно някой се стреми да предотврати възможността да „поддържа“ тинята в правосъдната ни система във вида, който устройва „елита“ на нацията ни.

Повече от показателно за това е развитието

на някои от емблематичните за последните години процеси, свързани с овладяването на активите на фалираната преди пет години Корпоративна търговско банка.

Наскоро, досущ като от ръкава на факир, за пореден път в публичното пространство изскочи очевидно „болната“ (чудно за кого ли?) тема със собствеността на русенския оръжеен завод "Дунарит". Отначало публиката беше „подгрята“ с новината за топлата (уж) връзка между фирма „Емко“ и нейния собственик Емилиян Гебрев и лансирания от прокуратурата скандал с „московските шпиони“. Номерът обаче не мина, защото - за разлика от т. нар. компетентни инстанции, хората помнят какво се е случило няколко години по-рано: тръгва Гебрев да купува "Дунарит", в София пристига "една братушка", след което Гебрев и синът му се озовават в болница... натровени и с опасност за живота. Тоест - няма как прокуратурата хем да разполага с доказателства, че Гебрев играе в полза на Москва, хем да разследва същата тази Москва за неуспешното покушение срещу него. Доколкото някой изобщо разследва нещо по този въпрос, естествено, пише Мариета Велинова в Банкеръ.

И понеже в голямата политика шизофренията е по-скоро опасна, отколкото неприлична, задкулисните кандидат-собственици на "Дунарит" решиха да заобиколят действащото законодателство по заобиколен път. Чрез раболепно обслужващите ги медии, те разпространиха „новинарската мълния“, че Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), ръководена доскоро от новоизпечения ни консул във Валенсия Пламен Георгиев (прочул се като Пацо Терасата), е

„спряла с окончателен съдебен акт“

вписването на увеличението на капитала на „Дунарит“ чрез издаването на 60 000 000 налични поименни акции с номинална стойност от 1 лев в полза на „ЕМКО“ ООД.

„Банкеръ“ отдавна следи сагата около русенският оръжеен завод и съвсем закономерно решихме да се разровим в официалните документи по партидата на дружеството в Търговския регистър.

Оказва се, че само преди дни - на 20 септември - „Дунарит” е внесъл всички съдебни актове, свързани със спора около увеличаването на капитала на дружедтвото. Цитираме този документ дословно:

"ОБЯСНИТЕЛНА ЗАПИСКА от „ДУНАРИТ” АД,

представлявано от Изпълнителния директор Петър Великов Петров, чрез адв. К. Станимиров (накратко „Дунарит” АД)

УВАЖАЕМО ДЛЪЖНОСТНО ЛИЦЕ ПО РЕГИСТРАЦИЯТА,

От името на представляваното от мен дружество, подавам настоящата обяснителна записка, с която Ви уведомявам за следното:

1. Определение № 326/24.08.2017 г., постановено по ч. т. д.№ 249/2017 г., по описа на ОС-Русе (накратко „Определението“), вписано под per. № 20170828102115 по партидата на „Дунарит” АД, с което е спряно регистърното производство по Заявление обр. А5 с вх. per. № 20161102145523/02.11.2016 г., е обжалвано в законоустановения срок пред Великотърновския апелативен съд (ВТАС).

2. По тази жалба, пред ВТАС е образувано ч. т. д.№ 359/2017 г., по което Апелативен съд - Велико Търново, е постановил Определение № 238/27. 11. 2017 г. по ч. т. д.№ 359/2017 г., на ВТАС, с което обезсилва Определението, с което е спряно регистърното производство по Заявление обр. А5 с вх. per. № 20161102145523 по партидата на „Дунарит“ АД (приложено).

3. Определение № 238/27. 11. 2017 г., по ч. т. д.№ 359/2017 г. на Апелативен съд - Велико Търново, е обжалвано пред Върховен касационен съд (ВКС) от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, като с Определение № 273/14. 06. 2018 г. по ч. т. д. № 1128/2018 г., ТК, I отд., по описа на ВКС, Върховният касационен съд не е допуснал касационното му обжалване (приложено).

Определението на ВКС е окончателен съдебен акт, който не подлежи на обжалване, поради което и от датата на неговото постановяване (14. 06. 2018 г.) - Определение № 326/24.08.2017 г., постановено по ч. т. д. № 249/2017 г., по описа на ОС-Русе, е обезсилено и не съществува в правния мир като валиден съдебен акт.

Моля да съобразите представените съдебни актове, при изпълнение на законовите си задължения.

ПРИЛОЖЕНИЕ:

1. Определение № 238/27.11.2017 г, по ч. т. д. № 359/2017 г. на Апелативен съд - Велико Търново (заверен препис);

2. Определение № 273/14.06.2018 г. по ч. т. д. № 1128/2018 г., ТК, I отд., по описа на ВКС (заверен препис).

Дата: 20. 09. 2019 г., гр. Русе, адв. К. Станимиров"

Дори от повърхностния прочит на документите става категорично ясно, че на 2 ноември 2016-а „Дунарит“ АД е внесло заявление в Агенция по вписванията за увеличаване на капитала, но още на следващия ден (3 ноември) получава отказ. Абсолютно немотивиран (от гледна точка на закона, естествено), защото дори за най-изпечените юристи, каквито чиновниците в агенцията със сигурност не са, е абсурд да проучат и да анализират фактите и обстоятелствата по случая за пет-шест работни часа.

На 13 март 2017 -а Великотърновският апелативен съд (ВТАС) уважава жалбата на "Дунарит" срещу Агенцията по вписванията и постановява увеличението на капитала на дружеството да бъде вписано в Търговския регистър.

Очевидно, това развитие на събитията не се харесва на когото трябва и в действията срещу "Дунарит” и „Емко” се включват нови играчи. Техните действия изглеждат разнопосочни, но само на пръв поглед. Няма друго обяснение за единомислието и единодействието между частната офшорка "Виафот" и КПКОНПИ, която би трябвало да обгрижва единствено държавните и обществените интереси, но която - в пълна хармония с "офшоркаджиите" - иска същото: АВ да не вписва увеличението на капитала на "Дунарит".

Усилията им се увенчават с пълен неуспех. Първо Апелативният съд във Велико Търново обезсилва определението на русенските магистрати и оставя без разглеждане молбата на КПКОНПИ за спиране на регистърното производство за увеличението на капитала като недопустима. А след това тежката си дума казва и Върховния касационен съд, който отхвърля касационната жалба на КПКОНПИ и с Определение № 273 от 14 юни 2018-а потвърждава определението на ВТАС. Преведено на човешки език, това би трябвало да означава три неща:

• определението на ВКС е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване;
• въпросното определение е абсолютно задължително и за КПКОНПИ, и за офшорката, и за Агенцията по вписванията;
• увеличението на капитала трябва да бъде вписано в Търговския регистър, въпреки "нечие" нежелание.

Както можем да се досетим,точно този акт на Върховния касационен съд, влязъл в сила преди година и три месеца, изобщо не важи за Министерството на правосъдието и подопечната му Агенция по вписванията.

Тоест - до ден днешен увеличението на капитала на „Дунарит“ така си и остава - невписано! Въпреки всички клетви на управляващите, че върховенството на закона у нас било факт и правосъдният мониторинг отдавна трябвало да отпадне.

Що се отнася до продължаващата вече трета година сага около собствеността на оръжейния завод, тя спокойно би могла да залегне в учебниците под заглавие „Примери за това колко абсурди може да сътвори нашенската правосъдна система?!“

Историята е повече от безумна , за да бъде дори и поучителна.

От 2016-а насам фирма "Емко" е придобила акциите на "Дунарит" и става мажоритарен собственик на оръжейното предприятие. По това време е взето и решението за увеличение на капитала. Трудно е да си обясним кому пречи възможността на едно предприятие да се развива и да осигурява работа на хиляди работници и служители, и да работи за повишаването на така желания от Премиера Борисов брутен вътрешен продукт?!

От тогава до днес обаче, всяко действие в тази посока продължава да се блокира от купища съдебни искове.

През октомври миналата година „Банкеръ“ под заглавие "Дунарит" притиснат в кръгова отбрана“ оповести скандалната „статистика „ за водените 120 съдебни дела , които вкараха предприятието в окопна битка за съществуването му.

Най-сканадаланото разбира се беше,  че голяма част от тях се водят фирми, които доказано нямат правен интерес.

Неминуемо първенството по безумие се пада на продължаващият без окончателно решение и до днес казус с решенията на Комисията за защита на конкуренцията , свързани с нотифицирането на сделка по придобиване на контрола в акционерното дружество "Дунарит" от "ЕМКО" ООД.

След десетки обжалвания и „аргументирани“ становища от несъществуващото вече в правния мир еднолично дружество с ограничена отговорност "Виафот Инвестмънт България" (регистрирано през 2014-а на адрес бул. "Цар Борис III" 159), еднолична собственост на регистрираното на Британски Вирджински острови дружество Viafot Limited , чийто краен "бенефициент" и реален собственик се оказа адвокатът на депутата от Движението за права и свободи Делян Пеевски - Александър Ангелов.

Тук е моментът да припомним решението на тричленния състав на Върховния административен съд от 3 август миналата година, с което върховните магистрати отхвърлиха поредната жалба на вирджинската офшорка с мотива: "Жалбоподателят не притежава материално правна легитимация да обжалва процесното решение на КЗК".

Това разбира се не попречи на подопечната на прославената юристка Юлия Ненкова да влезе в ролята на слугинаж и на „основание“ обслужване на интереси да отмени собственото си решение и на 7 март тази година да излезе с пространно двадесетстранично Определение ( № 315), което на практика трябваше до доведе до „извода“ , че "концентрацията между предприятия чрез придобиване на контрол от страна на "Емко" ООД върху "Дунарит" АД води до установяване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на пазара на производство и реализация на специална продукция".

Разбира се съдебната битка по този казус все още не е приключила,  но нищо чудно тя да завърши с поредния правен абсурд.

И тук отново изниква въпросът, КОЙ и защо пречи на едно предприятие да се развива успешно и чии очи „боде“ притежателят на акциите на „Дунарит“ Емилиян Гебрев?!

И още нещо, не се ли подготвя нов пореден „десант“ с цел превземането на русенския оръжеен завод?

Отговорите на всички тези въпроси със сигурност ще "лъснат" скоро.