Вчера на остров Света Анастасия се проведе тамплиерски ритуал. Малкото гости изпитаха последователно – интерес, недоумение и накрая – горчива насмешка. Островът беше запазен от „рицарите и благородните дами” от ордена. Туристите не бяха допуснати, а журналистите - само от 4 медии. Така хем е тайна церемония, хем някой, уж случайно, ще доведе до знанието на обществото за напъните на новозабогатели българи – „благородници”, които вярват, че могат да си купят потекло, гени и образование като се нагиздят с плащове и огърлици.

И да видим кои бяха там. Сред „благородниците” на видно място се изпъчи бивш рапър, който аха да влезе в парламента, но след като медиите разкриха миналото му на изпълнител на „Boom mada faka”, депутатството на невръстния юнак се размина. С нова прическа за случая се развихри и журналистка, известна с това, че рекетира бизнесмени, за да не напише за тях верни или неверни срамни факти от битието им. Или пък да напише за някой друг. Тя също е популярна с благородническото си потекло. Гледаш и си мислиш: "Що не си боднеш и едно перо отзад, дамо?" За великият им водач на ордена – представен със званието му като офицер от ДС и бивш шеф на УБО, всички са чували. Имаше хотелиер, бивш лидер на партия, както и разбира се, наистина известни и почтени хора като депутат и уважаван талантлив художник.

Преди да кажа каквото и да е друго, само ще вметна справка от Уикипедия за устава на Ордена на Рицарите Тамплиери на Йерусалим. Цитат:

„За основа на Устава послужил Уставът на Ордена на цистерианците - един от най-строгите монашески ордени. Забранявало се употребата на месо, мляко, зеленчуци, плодове и вино. Храната на рицарите се ограничавала с хляб и вода. Облеклото било изключително скромно. При встъпването си в Ордена, рицарите приемали монашески обет за послушание, безбрачие и бедност.” Край на цитата.

„Рицарите и дамите” пристигнаха на острова с костюми, официални рокли и токчета. Хапнаха си хайвер, пийнаха вино, докато чакат да падне слънцето, че много им било горещо с тежките плащове. Междувременно някои от тях разваляха едри пари на петарки. Чак после стана ясно, че толкова могат да отделят за лептата, която задължително накрая се събира вероятно за благотворителност, но за каква точно, не се оповестява.

Така на острова, известен с това, че на него е стъпил за първи път Св. Андрей Първозвани, а местния манастир е приютявал ревностни източно православни монаси, се раздрънкаха мечове. На специално украсени с червени панделки столове насядаха натруфени в бели плащове с тамплиерски кръстове жени и мъже, които се вземат толкова на сериозно, че са готови да изпотрошат нелепите си токчета на неравния островен калдаръм, само и само да убедят себе си и останалите, че се причисляват към истинска благородническа каста.

И още една вметка – според доц. Александър Николов - медиевист, който се занимава с европейска и българска история, тамплиерството е свързано с католическата църква. Съществуването на такъв орден, смята ученият, в източно православна държава само по себе си е абсурдно. Той смята, че за да получи някой благородническа титла е необходимо потекло, тя датира от поколения, а това е невъзможно, защото трябва да минат 200 години за да се запази такава социална структура. А това на Балканите е много трудно. Но пък има време. Нашенският орден е само от 2008г. А между другото водачът на тамплиерите в България, Румен Ралчев се появи на церемонията с огърлица, на която имаше не тамплиерски, а руски православен двоен кръст. Кой знае защо.

Връщам се на устава – бедност, служене на доброто, милосърдие, благотворителност – такива неща. Който се интересува, ги е прочел. Обаче какво беше изумлението на малкото присъстващи, когато разбраха, че сред приоритетите на българските, или пък само на бургаските, тамплиери и то на първо място е сложено ИКОНОМИЧЕСКОТО християнство. Дали пък не чух добре? А, не, всички това чуха – нов термин – икономическо християнство. Без коментар.

Оставям настрана всички други ритуали и помпозни изказвания, които само потвърждават убеждението, че да членуваш в подобен орден, изглежда, е някаква мода или нещо престижно в очите на обществото. А всъщност е кич и показност, или просто опит да се привлече вниманието върху собствените им персони, разхождащи се като големи бели птици на святата земя. Не лебеди.

Единственото стойностно нещо в цялата помпозна церемония беше лекцията на управителя на отрова Павлин Димитров, който разказа за мисията на Св. Андрей Първозвани по нашите земи и за историята на Св. Анастасия. Някои чуха за православния светец за първи път. И вкупом се запътиха към бургаски ресторант, за да се почерпят.