Спорът кога точно е възкръснал Иисус Христос тече вече 19 века, макар че Христовото Възкресение е обявено за най-големия християнски празник още от първите апостоли.

По време на Вселенския събор в Никея през 325 година сл. Хр. се решава Великден да се чества винаги в неделя след пролетното равноденствие и в различен ден от еврейската Пасха, пише 24 часа. Затова и денят на празника варира.

Католици и православни обаче започнали да се разминават в изчисленията от ХVI век нататък.

Тогава западната църква се реформира и приема григорианския календар, докато православните остават да спазват юлианския.

Въпреки че юлианският календар е превъртян с 13 дни напред по-късно, той продължава да не съвпада с григорианския.

Освен различните дати, на които се отбелязва празникът от Запада и Изтока, традициите и символиките при католици и православни християни също се различават. И в двете църкви боядисването на яйца е задължително, но докато при православните червеното яйце е знаково и е най-големият символ на Великден, то за католиците символ на този празник е и великденският заек.

Тази традиция при тях идва още от тевтонската митология, при която заекът е езически символ за плодородието. Заекът влиза трайно в традиционните великденски празници на германците през ХV век.

Традиция при източните християни е боренето с яйца за здраве. Католиците от своя страна пък имат друга игра – скриват боядисаните яйца, както и шоколадови великденски яйца из цялата къща или двор и децата трябва да ги намерят. Друга традиция при тях е търкалянето на яйца по ливада.

При православието яйцата не се крият, а се раздават за здраве на най-близките.

Яйцето и в двете църкви е вечният християнски символ на новия живот по подобие на Христовото възкресение. То придобива статута на християнски символ, след като света Мария Магдалина подарява на римския император Тиберий червено яйце. Казала му: “Христос воскресе!”

Скромността на дара била типична за обичаите на Изтока, практикувани и от евреите – те поднасяли дарове със символично значение. Мария Магдалина успяла да събуди любопитството на императора, разяснявайки значението на подаръка си. Тя разказала за живота, чудесата, разпятието и възкресението на Христос.

Чувайки пламенната ѝ проповед, Тиберий сам повярвал в Спасителя и предложил да го причислят към римските богове, разказва още легендата. И когато римският Сенат отхвърлил това предложение, Тиберий издал указ, с който заплашил да накаже всеки, който се осмелява да наскърби вярващите в Христос.

Така Мария Магдалина го накарала писмено да засвидетелства Христовото възкресение пред езическия свят.

А християните, като узнали за значението и силата на впечатлението, предизвикано от поднасянето на червено яйце, започнали да подражават на Мария Магдалина и да си подаряват червени яйца, казвайки: “Христос воскресе!... Воистина воскресе!...”

И православните, и католиците и до днес се борят с яйцата на празника, като счупването на черупките символизира трошенето на портите адови и победата на живота над смъртта.

Православните също така ядат агнешко на Великден след Възкресението. Този обичай е заимстван от евреите, които празнуват своята Пасха с месото на “жертвения агнец” в памет на чудодейното бягство на народа на Мойсей от Египет. Всички християни слагат на масата си обреден хляб, символизиращ тялото Христово.

Но козунакът е сравнително млад обичай. Започва да се прави в началото на XVII век във Франция, откъдето постепенно се пренася в цяла Европа. В Италия се приготвят козунаците панетоне. В Русия великденският обреден хляб се нарича кулич. Смята се, че в България козунакът е дошъл в периода 1915–1920 година. Дотогава за празника са се месили хлябове, наричани колак, пармак, кравай.

Освен в обичаите разлики между двете църкви има и в богослужението. Те са дори в самия начин и в часа на извършване на ритуала, както и в литургичния чин, по който се извършва богослужението. В православните страни Възкресението Христово се посреща след полунощ в събота срещу неделя, но никога преди изгрев-слънце. В някои гръцки манастири по обичаи, останали от времето на Византия, бият камбаните за Възкресение чак в 3 часа сутринта. Западните християни си казват “Христос воскресе” едва в неделната утрин след изгрев-слънце.

Всъщност за православните християни честването на Великден започва в 14 часа на Велика събота в Йерусалим, когато по време на литургията слиза Благодатният огън, който свети, но не изгаря. Това е знакът, че Господ не е изоставил човечеството. От този огън всички вярващи запалват своите свещи. След това той се разнася из повечето православни страни, за да могат хората да получат чрез него Божието благословение.

След Христовото възкресение не само човекът е осветен, но и цялата материя може да бъде освещавана чрез Божията благодат. Оттук произлиза традицията вярващите да вземат елей от запалените кандила пред чудотворни икони или мощи, да помазват с вяра себе си и своите близки и да получават Божията благословия.

Свещта, която се пали на Възкресение, символизира небесната светлина. И това, че въпреки страданието и разпятието ние празнуваме,  защото чрез тъгата идва радостта.

Традицията да се палят свещи по време на богослужение или в дома при религиозен празник е предхристиянска. В Стария завет има многобройни примери, в които се споменава за използването на свещи в богослужението. Това е строго регламентирано и в юдейския закон. Християните и в двете църкви запазват употребата на свещи в своите богослужения, които имат дълбок символичен характер. В Библията се казва: Бог е светлина. Неугасващият пламък символизира непрестанната молитва към Бога.

Символите на всички дни от Страстната седмица са еднакви за всички християни – на Велики четвъртък се чества Тайната вечеря, на Разпети петък – опелото и погребението на Спасителя, а съботата навсякъде е най-дългият ден за вярващите, които очакват Възкресението.

Днес Римокатолическата църква използва много по-олекотен, кратък и даващ възможност за множество повторения “протокол” при изпълнението на великденските свети литургии, наречени меси.

За сравнение - и досега в православния свят в един храм от един свещеник може да се извърши само една света литургия в рамките на един ден.