Ще танцуват ли СДС и ГЕРБ, или ще се гледат?

Двете партии оформиха класическата и специфична за българските условия десница. Десноконсервативна и проевропейска с лек вишеградски уклон, пише Иван Стамболов-Сула във вестник Сега.

В крайна сметка СДС и ГЕРБ ще се явят с обща листа на европейските избори. Тази наглед скучновата новина през изминалата седмица почти се изравни по обществен интерес със сюжета за „онези“ апартаменти. Защо? Ами, много просто: властта винаги е била интересна, а който се съюзява с ГЕРБ, обикновено получава парче от нея. Истински интересното винаги е било властта, а апартаментите идват като логично следствие.

Решението на СДС хвърли в смут „старата“, „градската“, „автентичната“ десница, особено след като с ДСБ окончателно се оказаха в различни лагери. Този смут доказа, че до последния момент „старата“, „градската“, „автентичната“ десница се е надявала някъде дълбоко в синьото си сърце СДС и ДСБ да се съберат отново и да сложат край на това малоумно разделение. Да, знам. Сигурно за разделението си има сериозни причини, но избирателите надали искат да знаят за тях.

В смут изпадна и цялата аналитично настроена общественост (слагам и себе си в това число), която като един голям розов храносмилателен тракт ежедневно поема от едната страна новини, а от другата изхвърля анализи и коментари: „Ама чакайте сега! Кои са добрите и кои са лошите? Кои са левите и кои са десните? Ние за кого да гласуваме?“ Така само за няколко дни се оформиха няколко ключови въпроса и сега ще се опитаме да разгледаме действията на СДС именно през тях.

Срам и унижение ли е СДС да се коалира с ГЕРБ?

Според Божидар Лукарски – със сигурност. Така четем в един емоционален и малко невчесан негов коментар в социалните мрежи. Между другото, опозицията е пълна с бивши министри на Борисов. Ето го Лукарски. Ето го и Трайчо Трайков, който беше кандидат за президент. Ето го и Петър Москов с нов десен проект в патриотично-консервативния сектор. Ето го и самия Христо Иванов в ролята на „ясна алтернатива“. Ето го даже и Николай Ненчев, който, непожелан от никого, тръгна самичък към Европейския парламент, придружен единствено от верния „лорд“ Евгени Минчев.

Дали е „срам и унижение“ СДС да се коалира с ГЕРБ? Не знам. Ако е срамно за една политическа партия да има свой депутат в Европейския парламент, сигурно е срам и унижение. Също интересен въпрос обаче е: „Срам и унижение ли щеше да бъде, ако СДС се беше коалирал, да речем, с „Демократична България“ и ако не – защо?“ Хубав въпрос, нали?

Погребана ли е синята идея?

Според Владимир Кисьов не е. Казва това, но не обяснява защо. А за да стигнем до отговора, трябва да разделим въпроса на две: 1.) Що е то „синя идея“? и 2.) Какво значи да бъде „погребана“?

Достатъчно съм възрастен, за да помня какво беше „синята идея“. Тогава тъкмо бях завършил университета и се ослушвах в частния бизнес. Синята идея беше общият знаменател на всички, които искаха да заменят „социализЪма“ с нещо друго, и то не какво да е, ами либерална демокрация от западен тип. Не се шокирайте от „либерална демокрация“ – тогава либерализмът беше естественото лекарство срещу тоталитаризма.

Освен това тогавашният либерализъм няма почти нищо общо със сегашния. Синята идея беше идея за свобода (истинска свобода, а не тотална регулация), демокрация и капитализъм. Тази идея тогава вдъхновяваше всякакви „политически животни“ от социалдемократи през християндемократи та до радикали.

Какво значи една идея да бъде „погребана“? С две думи: да престане да бъде идея. Или поне да се премести от живия дневен ред върху прашния рафт на умозрението и историческото любопитство. За да бъде „погребана“ една идея, първо трябва да умре. Когато умре идеята за свобода, демокрация и капитализъм, тогава ще бъде „погребана“ и синята идея. Тъй че СДС и ГЕРБ съвсем не са нейни гробокопачи.

Ще бъде ли СДС претопен?

Пак художествени сравнения. Какво значи една политическа партия да бъде „претопена“? Може да значи две неща: националните ѝ структури да бъдат погълнати и да преминат под контрола на друга партия или идеологията ѝ да се промени до такава степен, че да заприлича на идеологията на друга, много по-влиятелна от нея партия до такава степен, че двете да започнат да се възприемат като една, при което името на по-голямата партия да стане име и на по-малката.

Очертава ли се нещо подобно в момента? Според мен не. Следователно на този етап няма опасност СДС да бъде „претопен“.

Защо СДС се коалира с ГЕРБ, а не с „Демократична България“?

Позволете ми да отговоря метафорично: ако искате да отидете на море, за Варна ли ще заминете или за Смолян? За СДС (пък и за всекиго на тяхно място) коалицията с ГЕРБ е много по-продуктивна и политически смислена от коалицията с „Демократична България“, откъдето на всичкото отгоре им се надуват и им продават фасони. Малко дето се вика: „На гол тумбак чифте пищови“.

Има и друго. СДС е марка. И тази марка (не знам защо) има най-голяма стойност в очите на Бойко Борисов. Истина е, наблюдавам го още от 2006. Защо е така, прав ли е Борисов, или витае в някакви романтични мечти? Той си знае. Но уважението към марката вдига нейната цена.

Защо ГЕРБ да е враг?

Великолепен въпрос към „демократичната общност“: защо врагът ви е ГЕРБ, а не БСП или ДПС? Къде е синята идея и интересува ли ви тя въобще? Отговорът е скучен: „защото ГЕРБ са на власт, а пък ние искаме да ги сменим. Ако БСП беше на власт, тя щеше да е врагът. Ако беше ДПС – то“. Е, господа съдебни заседатели (както би възкликнал Остап Бендер), виждаме кои са принципите, виждаме кои са идеите.

Има и един друг елемент, наречен ЕНП. ЕНП, ако ми позволите израза, е в тъпа позиция. Заяде се с Орбан, който им каза, че дали "Фидес" ще е член на ЕНП, не е работа на ЕНП. Унизително. В резултат Жозеф Дол притопли старата идея за монолитност и призова всички партии членки да се консолидират. От негова гледна точка това е окей. И ако българската десница продължава да вижда хоризонта си през ЕНП, то логично беше всички да постъпят като СДС. Но не би. Тафров каза, че няма (евентуално) да се пише в партия, в която са Орбан и Борисов. Треперѝ, Орбане! Треперѝ, Бойко!

В същото време Малинов, който се надява да измести Тафров с преференции, се нареди до Бареков и Неджми Али с волното си или неволно отсъствие от решаващото гласуване по допустимостта на пакта „Макрон“, чието същинско гласуване междувременното беше отложено за началото на април. Що за десница е това?

Тъй че, в светлината на всичко казано дотук, СДС се държи съвсем адекватно. Да, Владимир Кисьов отказа да бъде бъдещият евродепутат на СДС, но той си има лични причини, през цялата си забележителна кариера човекът не е ламтял за слава и постове. Е, може би го поразвяха малко като байрак, но то така се и прави. За сметка на това във вторник СДС се събра и изготви работен списък от няколко знакови имена на хора, подходящи за Европейския парламент. Наистина подходящи.

В заключение рекапитулацията е следната: новите политически центрове са почти оформени:

1. Класическа и специфична за българските условия десница – ГЕРБ+СДС. Десноконсервативна и проевропейска с лек вишеградски уклон.

2. Традиционна левица – БСП с лек консервативен и евроскептичен уклон.

3. Корпоративен център с либерална външност – ДПС. Гъвкави и готови на всякакви комбинации.

4. Крайна десница (отчайващо неточно определение) – Патриотите. На върха на „консервативната“ вълна, подходящи за коалиране.

5. Нова (наистина модерна) левица – „Демократична България“.

По разлома либерално/консервативно тези центрове се групират така:

Либерално: „Демократична България“, ДПС.

Консервативно: ГЕРБ (+СДС), БСП, Патриотите.

По разлома евроскептицизъм/еврофедерализъм мисля, че истински евроскептици у нас няма с изключение може би на някои съвсем крайни маргинали. Дори и БСП не желае смъртта на Европейския съюз, защото и Русия дълбоко в себе си не я желае.

Тъй че съюзът между СДС и ГЕРБ на фона на всичко казано дотук си е напълно в реда на нещата и не бива да се драматизира. Ако някой се чувства шокиран, нека първо преразгледа собствените си представи за съвременната политическа картина и после да помисли пак. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.