Всичко около изборите е Пунта Мара – лафът е на моя приятел Боян Радев. Безподобна скука.

Наредиха цацата/дребните рибки в депутатските листи – кой къде ще е дневален, стига им толкова.

Партиите сякаш отиват в небитието – „простолюдието“ ще оглежда лидерите им и ще гласува за тях – напълно обречено занятие, стига човек да се досети, какво се върти из главите им.

А – както споменах вече на друго място - в главите им се въртят единствено комбинации, само това - с кого да се съешат, дори съвкупят след изборите, за да додрапат до властта. Нищо друго. И ще го направят без никакви задръжки.

Всеки може да се начеше с всеки – само ДПС е извън тази забава, ясно защо.

И Корнелия няма да клекне на Бойко, късно е за всякакви маневри, особено, след като спечели битката с Гергов, а тя беше далеч по-коварна, отколкото тази с попечителя му/Бойко.

Всичко друго обаче е напълно възможно – в смисъл, че всички юнаци ще са готови да си легнат с Падишаха, явно или тайно. Това отсега е ясно.

Колкото и да ви е непонятно или неприятно, този човек присвои Българската Политика. „Как го изпуснахте – голям зор ще видите с него“ - писал съм това още преди 15 години.

Споменавал съм и една история, свързана с всемогъщия Вълко Червенков, но не е лошо пак да ви я припомня.

Разказвали са ми, как Червенков питал в края на деня секретаря си Крум Василев, чака ли за среща още някой.

Отговорът бил - "Живков", той бил секретар на софийския партиен комитет по онова време. Червенков махвал презрително с ръка - "Остави го този…".

Докато „този“ не го прати внезапно и окончателно вън от властта.

Иван Славков имаше един лаф, който използваше, ако се случеше да губи на карти от хора от своя кръг, все началници в телевизията: „Всички сте ми в ръчичките!“ Така се и оказа, поне за някои от тях. Въпросният лаф спокойно би могъл да го каже и Бойко.

Кой с какъв капиталец ще тръгне към съешването – безсмислено е да претегляме „политическата“ карантия, но нека го направим, все пак.

Каракачанов направи доста македонци „българи“, тъй че винаги могат да го плеснат по главата с някой фалшив паспорт.

Много е обигран – в смисъл, че ръси хвалби, на които сам не вярва – примерно, за договора с македонците. Сетне пък ръси ругатни за същия договор. Лъже като циганин, дори по-добре – би казал по този повод Ванче Михайлов, който сигурно отдавна му е издал смъртната присъда – за щастие, от оня свят.

Надхитри и Сидеров, и Симеонов.

Винаги е готов да направи кефа на Падишаха, въпреки че на думи все се развежда с него. Той вече е наплюнчил молива, за да подпише съешването.

Марешки? Дори до свършека на света безплатно да раздава лекарства и да сипва бензин, няма как да привлече трайно държавните служители – около 400 хиляди души, със семействата им стават около милион.

Досега, вече 10 години, Падишахът здраво се грижи за тях. Те са ясни. Заплатата е тяхното знаме.

Костов разчиташе на преторианската си гвардия, която бързо и по съмнителен начин обогати. Падишахът разчита на пехотата – скромна разкладка, обаче сигурна.

Цветанов? Накрая се оказа и албански реотан, както казвахме едно време: стана „републиканец“, когато демократите спечелиха властта в САЩ.

При Падишаха се школува като майстор на подгъзуването. Вече никому не е нужен.

„Отровното дуо“? Те си имат Сашо Диков, стига им толкова.

Мая? Не можа да докаже „Костинбродската афера“ – затова й направиха показно в София на последните местни избори, за да научи, кон боб яде ли.

Тя твърди, че са я изпердашили яко във Факултета - затова може да претендира, че е преследвана на етническа основа. Не е малко.

Христо Иванов? Навремето Падишахът го прибра при себе си – той сякаш не може да разбере, че е невъзможно да прикрива едноличната си власт с фалшиви благотворителни жестове.

Сетне го върна с наложен платеж на „десните“ – но се подписа на челото му с неизтриваемо мастило.

При „десните“ сякаш само генерал Атанасов е с целия си: награчиха го, когато каза, че могат да се коалират и със социалистите – ако наистина искат да бутнат Падишаха.

Всъщност, им подхвърли единствената печеливша игра – всички, от кол и въже, заедно - срещу него.

Никога няма да се случи това – ако си роден да бъдеш патерица, няма да проходиш истински.

Слави? Голямата загадка е, защо се навира между шамарите.

Почти всички от изброените „лидери“ системно бяха мачкани в шоуто му.

Най-много Бойко, но това беше преди време – сетне го позабравиха. Съвкуплението между двамата изглежда невъзможно – но в политиката обикновено се случва онова, което изглежда невъзможно.

Може да си ловък в лафовете, но пак може да те прекарат - Падишахът е безподобен в това отношение.

За пазаруването да не говорим: прескочи с джипката до Видин и открадна областния координатор на Слави. Направи го с непостижима за останалите лекота.

Хубаво. Този капан – с изборите, на които се възлагат толкова надежди – щракна.

ВИЕ ще гласувате, ТЕ ще се съешват.

Може да залагате: кой с кого, за колко време, кой първи ще се отметне и пр.

Обаче няма да дочакате смислено да разговарят с ВАС: какво предлагат, какво ще направят, как ще облекчат Народната Съдба.

Това няма да се случи – сякаш по начало им е забранено да говорят за Народа, дори да го споменават.

Не е изискано да се занимаваш с него, докато си се нахакал в процедурите на съешването. Вече не е нужно и да го залъгват с обещания – всички са наясно, че няма да ги изпълнят.

И не се заблуждавайте, че ситуацията може да стане „революционна“ – никаква революция не може да се случи, ако липсват идеи.

Грухтенето от съешването не може да ги замести.

Кеворк Кеворкян