При нас 97% от годишния брой на земетресенията са микро - с магнитуд, по-малък от 3

Това обясни сеизмологът проф. Емил Ботев за 24 часа

Проф. Ботев, трусове в Шуменско разтревожиха тези дни държавата, какво се случи?

- На 16 срещу 17 януари 6 минути след полунощ се случи последното от серия земетресения, което беше с магнитуд 3,3, в района на Шумен. Преди него имаше още две с разлика от 1-2 часа. Силата на последния трус е в долната граница на т.нар. много слаби земетресения, които са с магнитуд от 3 до 4.

Това земетресение е усетено, защото беше в час, в който хората все още са пред телевизорите

Втората причина е, че епицентърът беше съвсем близо до Шумен. По принцип такива земетресения не представляват никаква заплаха за здравето на хората.

В района на Шуменско няма сеизмична зона, свързана със силни трусове. Единственото малко по-силно земетресение е от 1832 г. между Шумен и Търговище, чийто магнитуд е 5,5. За него има макросеизмични данни, защото тогава няма инструментална регистрация. То също не е от силните земетресения, които носят непосредствена заплаха за здравето и живота на хората, а е от т.нар. умерено силни. Такива земетресения стават и в по-ново време, но в съседния район. В посока Велико Търново се намира Стражишкият регион, където през 1986 г. станаха 2 земетресения с магнитуд около 5,5. Тогава вследствие на свлачищните условия в района и строителството на стари сгради, непроектирани за сеизмични условия, бяха повредени минимум десетина хиляди къщи.

За съжаление, старото строителство на територията на нашата страна, особено в селските райони, където обикновено в миналото се строи без планове, показва, че може да има сериозни ефекти от земетресения с умерена сила. Иначе трусът от събота е с 1000 пъти по-малко енергия от земетресението в района на Стражица. В района на Шумен от 120 г. нямаме данни за земетресения дори с магнитуд 4.

Шуменци не трябва да се тревожат. По-сериозно беше усетено друго земетресение - на 5 януари в Румъния на север от Дунав. Беше почувствано в Плевенско. Неговият магнитуд беше 3,7, което означава поне десетина пъти по-голяма енергия от шуменското.

- Каква е сеизмичната ситуация на Балканския полуостров?

- Не трябва да забравяме за румънските земетресения, но не за тези в Дунавската равнина, а за тези във Вранча. Те са на дълбочина над 100 километра. Там имаше преди около година земетресение с магнитуд около 5,5. То беше усетено в цяла Североизточна България. Оттогава имаме много трусове, които ни заобикалят отвсякъде. На 30 октомври миналата година стана много силното земетресение с магнитуд 7 на остров Самос, тогава в Измир бяха разрушени до основи повече от 10 блока, стотици други - повредени, имаше и жертви. Последното по-силно беше в Хърватска на 29 декември. Магнитудът беше 6,4. Загинаха 7 души. В Гърция също ставаха земетресения. На 12 януари имаше трус в Коринт - на границата между Пелопонес и Атика, с магнитуд 5,1. В северноегейския ров до Солун на 7 януари имаше земетресение с магнитуд 4,5. Отвсякъде сме заобиколени с една значително по-висока активизация.

- Засяга ли ни?

- Пряко нас не може да ни засегне, което се вижда и от обстановката през последните месеци. Земетресенията, които възбуждат вниманието на хората, са с много по-слаб магнитуд. Хората обаче са по-тревожни - и заради пандемията, и заради трусовете в съседните ни държави. Получава се психологично въздействие. Това е основният ефект.

Земетресенията при съседите са свързани по-скоро с контакти между отделни микроплочи и по този начин движенията там на повърхността са значително по-големи. При нас са в порядък по-ниски тези движения и съответно натрупването на напрежения става за много по-дълго време. Това е едната причина при нас сеизмичната активност да е значително по-ниска. Другата е, че макар и бавно, сме разтоварили натрупаните напрежения.

От 1901 до 1928 г. стават 6 земетресения с магнитуд около 7, които достатъчно са разтоварили напреженията в нашите сеизмични зони. Тъй като са много силни и с разрушителни ефекти на повърхността, те силно са раздробили приповърхностния слой на земната кора. Затова при нас има голям брой микроземетресения. Както и да се натрупват напрежения, якостните свойства на недрата не издържат и реализират слаби трусове с магнитуд 3 и далече под 3. При нас 97% от годишния брой на земетресенията са микро - с магнитуд, по-малък от 3. Затова и много малко от тях се усещат от хората.

След като пострадаха паянтовите къщи от стражишкото земетресение, беше въведен правилникът, който е в действие от 1987 г. Оттогава строителството е съобразено с всички максимално очаквани земетресения.