Трусът край Асеновград не е нещо необичайно за района, който е сеизмично активен, казва доц.д-р Ренета Райкова

Силен трус в Истанбул няма да има катастрофален ефект у нас, прогнозира сеизмологът от БАН.

Колегите сеизмични сценарии за това какви ще са въздействията върху по-големите градове в страната при силни земетресения. Правят се изчисления при какъв магнитуд какви ще бъдат жертвите и как ще трябва да се реагира, казва доц. д-р Ренета Райкова в интервю за Марица.

- Доц. Райкова, обичаен за Пловдивския регион ли беше трусът с епицентър до Асеновград?

- Напоследък активността, която регистрираме в този регион, е от този порядък. Миналата година имаме подобно земетресение в същия район, с почти същия епицентър, с долу-горе еднакъв магнитуд - беше 4.7. Така че не е нещо необичайно за района, който е сеизмично активен, и в исторически, и в съвременен план там са се наблюдавали различни по сила земетресения, като най-силното е с магнитуд 7.1 през 1928 г. А през последните няколко години в зоната се наблюдават събития с магнитуд от порядъка между 4 и 4.9 . В района има структури, които са активни и земетресенията са свързани с тях.

- Доколко доказана е теорията, че средни по сила трусове разтоварват напрежението в подземните пластове? Успокояваща ли е подобна активност?

- Тази теория не е абсолютно доказана и не можем да бъдем сигурни, че наличието на определен брой по-слаби земетресения ще разтоварят напреженията и че няма да се случи по-голямо събитие. Тъй като има преразпределение на напреженията, не можем да кажем, че няма да се случи, да речем, трус с магнитуд 6. Не можем да кажем, че теорията е сто процента вярна.

Т.е. не можете да кажете със сравнителна сигурност можем ли в близката година да очакваме подобен или по-силен трус в същия район?

- Не, няма как да се каже това. Сценарии се правят на базата на историческите данни дали можем да очакваме земетресения от порядъка на това от 1928 г. Но вероятността да се случи подобно земетресение е за период от 475 години и кога това ще се случи не можем да кажем. А и все още не прогнозираме земетресения - не само ние, а и сеизмолозите по света.

Това, което се случва в момента, не е нещо, което не сме виждали. Наблюдават се и слаби по магнитуд вторична серия трусове. Най-силното земетресение след основния трус е с магнитуд 2.8. В момента наблюдаваме такава поредица от по-слаби събития, които се регистрират от нашата апаратура, но хората вероятно не усещат.

- Имате ли връзка с ранното предупреждение за поява на трусове?

- Приложението Bg-Alert, което предупреждава, е на държавно национално ниво, в което ние нямаме участие. Начинът, по който оповестяваме хората, не е чрез приложението, а чрез нашата страница, чрез Фейсбук страницата на Института по геофизика, геодезия и география. Там е нашата информация. Контактуваме със световните центрове, както и с Гражданска защита. Но не съм сигурна, че нашата информация бива прехвърляна към тяхното приложение.

Какво трябва да знаят хората?

- Трябва да знаят, че сеизмичност е имало на територията на България и тя вероятно ще продължи. Има периоди в които има затишие, но след това може да се появи трус.

Трябва да знаят как да реагират при земетресение. Да запазят спокойствие, това е най-важно. В Япония например правят редовни тренировки за това как да се реагира при земетресение, което у нас не се случва и в повечето случаи хората не знаят как да реагират. Добре е да има обучение, особено в училище. Така хората ще знаят, че не бива да ползват асансьора, както и стълбищата във високите сгради.

- Гарантирани ли са сградите у нас така, че да издържат при трусове?

- Би трябвало при новото строителство сградите да отговарят на нормите.Това ще гарантира по-малко жертви при евентуално силно земетресение. Но не мога да твърдя, че всичко е изпълнено. Нормите не се определят по конкретен магнитуд, други са инженерните норми.

- Постоянно се изразяват опасения за силен трус около Истанбул. Ако това се случи, ще бъдем ли потърпевши?

- Ако се случи силно земетресение от порядъка на магнитуд 7, най-нвероятно ще бъде усетено в граничните ни райони. Но едва ли ще има катастрофален ефект у нас.

- Кои са най-активните сеизмични зони у нас?

- Това са сеизмогенни зони София, Кресна, Марица, където е Пловдив, зоната около Шабла и тази около Горна Оряховица. Въздействие в Северна България има и румънската сеизмогенна зона Вранча.

- Доколко рискова е сеизмогенна зона Марица, в която се намира Пловдив?

- Пловдив е голям, доста гъсто населен град, което допълнително увеличава риска при евентуален силен трус. През последните години колегите разработват такъв тип сеизмични сценарии за това какви ще са въздействията върху по-големите градове в страната вследствие на силни земетресения. Там се правят изчисления при какъв магнитуд какви ще бъдат жертвите и как ще трябва да се реагира. Ако хората са подготвени и сградите отговарят на стандартите това намалява риска от евентуално бедствие. През последните години се случват умерени земетресения в зона Марица.

Доц. д-р Ренета Райкова работи в катедра „Метеорология и геофизика“ на Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Ръководител е на магистърска програма „Геофизика“.